Буква А |
антропо- - (гр. anthropo-)Първа съставна част на сложни думи със значение 'отнасящ се до човека, човеко-', напр. антропология. |
антропоген - (по антропо- + гр. genos 'род')Геол. Съвременният, Четвъртичен, период от геологическата история на Земята. |
антропогенеза - (нлат. anthropogenesis по антропо- + генеза) Антроп.1. Процесът на възникване и развитие на човека.2. Дял от антропологията, който... |
антропогеография - (по антропо- + география)Геогр. Течение в икономическата география за решаващото значение на географската среда за развитие на чов... |
антропография - (по антропо- + -графия)Антроп.1. Дял от антропологията, който описва разновидностите на човечеството и географското им разпределен... |
антропоиди - (по антропо- + -оид)Зоол. Човекоподобни маймуни - шимпанзе, горила, орангутан, гибон. |
антрополог - мн. антрополози.Специалист по антропология. |
антропология - само ед. Наука за биологичната природа на човека.//прил. антопологичен, антопологична, антопологично, мн. антопологичи. |
антропометрия - (по антропо- + -метрия)Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло за научни и практически цели.// Пр... |
антропоморфен - (фр. anthropomorphe от гр. anthropomorphos по антропо- + morphe 'вид, образ')Книж. Човекоподобен, човекообразен. |
антропоморфизъм - само ед.1. Една от формите на анимизма - приписване на човешки качества върху природни явления и животни.2. Представяне на божеств... |
антропонимия - (по антропо- + гр. onymos 'име') Език.1. Наука за собствените лични и фамилни имена.2. Сбор от личните и фамилни имена н... |
антропосоматология - (по антропо- + гр. soma 'тяло' + -логия)Наука за човешкото тяло. |
антропософия - (нем. Anthroposophie по антропо- + гр. sophia 'мъдрост')Филос. Религиозно мистично учение, разновидност на теософията, с... |
антропотеизъм - (но антропо- + гр. theos 'бог') Рел.1. Обоготворяване на човека.2. Представяне на бога в човешки образ. |
антропофагия - (по антропо- + -фагия)Човекоядство, канибализъм. |
антропофобия - (по антропо- + -фобия)Мед. Болезнено чувство на страх от хората. |
антропоцентризъм - (по антропо- + центризъм)Филос. Схващане, според което човекът е център на вселената и цел на миросътворението.// Прил. антропоцен... |
антураж - само ед.Приближени доверени лица, които са постоянно около някого. |
антуриум - (нлат. anthurium)Бот. Декоративно стайно растение с едри ярки цветове, подобни на кала. |
анулирам - анулираш.Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам договор. |
анус - мн. ануси, (два) ануса.Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове. |
анфас - нареч.С лице към наблюдателя. |
анфилада - (фр. enfilade)1. Арх. Редица от стаи, арки и др., разположени в права линия, така че да се преминава от една в друга.2. Воен. Стре... |
анхидрид - (нем. Anhydrid по гр. anhydros 'лишен от вода' + -ид)Хим. Съединение на някой елемент с кислород, получено чрез отнемане... |
анцуг - мн. анцузи, (два) анцуга.Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище. |
аншлус - само ед.Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия. |
аншоа - само ед.Дребна морска риба деликатес. |
анюитет - (нем. Annuitat, фр. аnnuite по лат. annus 'година') Фин.1. Редовни годишни плащания за лихви и погашение на заем.2. Държ... |
аорист - мн. аористи, (два) аориста.В езикознанието - минало свършено време. |
аорта - мн. аорти.Главна артерия в организма на гръбначните животни и човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв т... |
апандисит - само ед.Възпаление на апендикса. |
апарат - мн. апарати, (два) апарата.1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат.2. Съвкупност от органи в организъм с обща фун... |
апаратура - мн. апаратури.Съвкупност от апарати. |
апаратчик - мн. апаратчици.1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.2. Лице от постоянния състав на управленска структура. |
апартамент - мн. апартаменти, (два) апартамента.Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещания. |
апартейд - Политика за разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република. |
апасионато - (ит. appassionato 'страстно')Муз. Страстно, въодушевено. |
апатит - Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове. |
апатичен - апатична, апатично, мн. апатични.Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.// същ. апатичност, апатичността. |