Буква А |
абсида - (фр. abside по гр. apsis, Ados 'свод, арка')Сводеста част на постройка, арка, сводеста ниша.// Прил. абсиден. |
абсолвент - мн. абсолвенти.Студент който завършва образованието си. |
абсолвентка - мн. абсолвентки.Жена абсолвент. |
абсолвирам - (нем. absolvieren по лат. absolve 'освобождавам, отвързвам')В католическата религия - опрощавам грехове. |
абсолют - (лат. absolutus 'съвършен, пълен, неограничен')Филос. Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е с... |
абсолютен - абсолютна, абсолютно, мн. абсолютни. 1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. 2. Пълен, неограничен, съвършен... |
абсолютизирам - (по лат. absolutus 'съвършен, пълен' + -ирам)1. Книж. Правя безусловен, поставям като безусловно начало.2. Отивам до кра... |
абсолютизъм - (фр. absolutisme по лат. absolutus 'безусловен')Полит. Държавен строй с неограничена еднолична върховна пласт.- просвете... |
абсолюция - (лат. absolutio 'освобождаване, оправдаване')1. Юр. Решение на съд за оправдаване по подсъдим.2. Рел. Опрощване на грехо... |
абсорбент - (лат. absorbens, -entis 'поглъщащ')Хим. Мед. Вещество, имащо способността да поглъща газове, пари и др. |
абсорбер - (нем. Absorber по лат. absorbeo 'поглъщам')1. Хим. Абсорбент.2. Техн. Уред за поглъщане на химически или битови пари. |
абсорбирам - абсорбираш. За вещество - притежавам свойството да поглъщам всуквам, попивам. |
абсорбция - мн. абсорбции. В химията и физиката - процес на поглъщане, на всукване и усвояване. |
абстиненция - (лат. abstinentia)1. Книж. Въздържане.2. Мед. Особено състояние при алкохолици и наркомани вследствие на рязко отказване от алкохо... |
абстрактен - абстактна, абстрактно, мн. абстактни, прил. Отвлечен, неконкретен. Абстрактно понятие. |
абстракционизъм - (фр. abstraction-nisme по лат. abstractus 'отвлечен' + -изъм)Изк. Формалистично направление в изкуството през XX в., кое... |
абстракция - (лат. abstractio 'отделяне') Филос.1. Мислено отделяне на съществените признаци на предмет или явление чрез изоставяне н... |
абстрахирам - (нем. abstrahieren по лат. abstraho 'отвличам, откъсвам')Филос. Отделям съществените признаци от несъществените; извлича... |
абстрахирам се - абстрахираш се, несв. и св.; от какво. Не вземам предвид, не вземам под внимание. |
абсурд - мн. абсурди, (два) абсурда. Безсмислица, нелепост. |
абсурден - абсурдна, абсурдно, мн.абсурдни. Който не съответства, на общото разбиране. |
абсцес - мн. абсцеси, м. В медицината - натрупване на гной в органите и тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес. |
абсциса - мн.абсциси. В геометрията - хоризонтална координата, с която се определя положението на една точка в равнината. |
авал - (фр. aval от ар. hawala 'поръчителство')Фин. Поръчителство по полица; гарантиране на платежа от трето лице, обикн. банка... |
авалист - (по авал + -ист)Фин. Лицето или учреждението, което дава авал. |
авангард - само ед. 1. Войскова част, която се движи пред главните сили. 2. Прен.Водеща обществена група. // прил. авангарден, авангардна, ав... |
авангардизъм - само ед. Общо название на направление в литературата и изкуството през XX в., което се характеризира с търсенето и налагането на н... |
аванложа - (рус. аванложа по фр. avant 'отпред' + logc 'ложа')Театр. Ложа, допряна до сцената. |
аванпост - (фр. avant-poste no avant 'напред' + poste 'пост')Воен. Предна стража на войска; преден пост. |
аванс - мн. аванси, (два) аванса. 1. Парична сума, която се дава или взема като предплата. 2. Прен. Преднина в спортно или друго състезани... |
авансирам - авансираш. Давам аванс или подпомагам с аванс. |
авансцена - мн. авансцени. Предната част от театрална сцена - от завесата дооркестъра или зрителите. |
аванта - мн. аванти. Облага добита без труд и без заслуги. |
авантаж - Благоприятно положение което дава преднина, предимство. |
авантурин - (фр. aventurine, нем. Avanturin)Минер. Минерал с тъмночервен до златистожълт цвят с включения от слюда, разновидност на кварца. |
авантюра - (фр. aventure)1. Приключение.2. Рисковано дело.// Прил. авантюристичен.// Същ. авантюризъм.// Същ. авантюрист. |
авантюризъм - само ед.Склонност към авантюри. |
авари - (лат. avares от тюрк.)Ист. Изчезнало племе от тюркски произход, нападало Балканския п-в през VI в.//Прил. аварски. |
авария - мн. аварии. 1. Сериозна повреда в машина, съоръжение, устройствао по време на работа или в движение. 2. Прен. Несполука, неуспех. ... |
аватар - (санскр. avatara)1.Рел. В индуизма - име на различните инкарнации на боговете, особено на Вишну.2. Прен. Метаморфоза, трансформаци... |