| Буква А |
|---|
| аспект - мн. аспекти, (два) аспекта.1. Гледна точка.2. Изглед на нещата и явленията. |
| аспержа - (фр. asperge от лат. asparagus)Бот. Растение от сем. кремови с подземно стъбло, от което излизат силно удължени месести пъпки, чии... |
| аспержи - Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла, които се употребяват за храна. |
| аспид - (по гр. aspis, -idos)Геол. Вид скала, от която се получават плочи за покриви, за писане и др. |
| аспида - (гр. aspida от aspis, -idos)1. Зоол. Вид отровна змия - щитоносна усойница.2. Прен. Коварна, злоезична жена; усойница. |
| аспидиум - (нлат. aspidium по гр. aspidion 'щитче')Бот. Вид мъжка папрат, чиито коренчета служат за лекарство против глисти, тения ... |
| аспирант - мн. аспиранти.Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), ... |
| аспирантка - мн. аспирантки.Жена аспирант. |
| аспиратор - мн. аспиратори, (два) аспиратора.Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател. |
| аспирация - мн. аспирации.1. Стремеж към нещо, домогване, претенция.2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др. |
| аспирин - мн. аспирини, (два) аспирина.1. Лекарство с бял цвят и тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др; ацетизал.2. Таблетка... |
| аспирирам - аспирираш.Имам аспирации, проявявам аспирации. |
| аспра - мн. аспри.Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато. |
| астазия - (нлат. astasia по а- + гр. stasis 'стоене')Мед. Неспособност да се пази равновесие. |
| астения - (нлат. asthenia по а- + гр. sthenos 'сила')Мед. Слабост, безсилие, болнавост; отпуснатост.// Прил. астеничен. |
| астенопия - (нлат. asthenopia по а- + гр. sthenos 'сила' +ops, opos 'око')Мед. Изморяване на окото при продължително близк... |
| астерия - (фр. asterie от гр. aster 'звезда')Зоол. Морска звезда. |
| астероид - мн. астероиди, (два) астероида.Вид малки планети, които обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер. |
| астигматизъм - 1. В физиката - недостатък на леща, при който образът е неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка.2. В медицината - нед... |
| астма - само ед. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.// прил. астматичен. |
| астра - (клат. aster но гр. astron 'звезда, съцветие')Бот. Градинско цвете с красиви цветове с лъчеобразни листенца; богородичка... |
| астраган - мн. астрагани, (два) астрагана.Скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.// прил. астраганен. |
| астрален - астрална, астрално, мн. астрални.Звезден. |
| астро- - (по гр. astron 'звезда')Първа съставна част на сложни думи със значение 'звезден', напр. астрофизика. |
| астробиология - (по астро- + биология)Биол. Наука, която изучава въпросите за съществуването на живот на другите небесни тела.// Прил. астробиолог... |
| астролаб - (срвеклат. astrolabium по гр. astrolabos)Астрон. Стар уред за определяне височината на небесните тела и за навигационни цели. |
| астролог - мн. астролози.Лице, което се занимава с астрология; звездоброец, гадател. |
| астрология - Изкуство за предсказание на земните събития и човешката съдба по разположението и влиянието на звездите. |
| астронавт - мн. астронавти.Лице, което извършва полети в космоса; космонавт. |
| астронавтика - Космонавтика. |
| астроном - мн. астрономи.Специалист по астрономия. |
| астрономичен - астономична, астрономично, мн. астрономични.1. Който се отнася до астрономия.2. Прен. Извънредно, необикновено голям. |
| астрономия - само ед. Наука за небесните тела и Вселената.// прил. астрономически. |
| астрофизика - (по астро- + физика)Дял от астрономията, който изучава физическите условия и химическия състав на небесните тела и междузвездната ... |
| асфалт - само ед.1. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; а... |
| асфалтирам - асфалтираш.Покривам с асфалт, полагам асфалт. |
| асфиксия - (нлат. asphyxia от гр. asphyxia по а- + sphyxis 'пулсация, пулс') Мед.1. Липса на пулс.2. Задушаване. |
| асъл - нареч.Разг. Тъкмо, наистина. |
| ат - атът, ата, мн. атове, (два) ата.1. Буен, добре гледан кон.2. Жребец. |
| атавизъм - мн. атавизми.Поява на белег в организма на човек,животно или растение, който е съществувал или е бил свойствен на техните древни п... |