| Буква А |
|---|
| арагонит - (фр. aragonite по Арагон - област в Испания + -ит)Минер. Кристална разновидност на калциев карбонат с ромбични кристали. |
| аралия - (лат. aralia)Бот. Декоративно вечнозелено растение от сем. бръшлянови с красиви длановидни листа. Fastia japonica. |
| арамейски - (по евр. Aram 'Сирия')Семитски език, говорен в Сирия, Палестина и Египет от IX в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр., език, на ко... |
| аранжеман - (фр. arrangement 'споразумение')Търг. Доброволно споразумение между длъжник и кредитор. |
| аранжимент - Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав инструменти (гласове). |
| аранжирам - аранжираш.Правя аранжимент; подлагам на аранжимент. |
| арап - мн. арапи. Остар.1. Чернокож човек.2. Арабин. |
| арапин - мн. арапи.Арап. |
| арат - (рус. арат от монг.)Скотовъдец, пастир в Монголия. |
| араукария - (по собств. геогр. Arauсо, местност в Чили)Бот. Вид големи иглолистни дървета, подобни на бор, от Южна Америка, Австралия, Нова Гв... |
| арахнид - (фр. arachnide по гр. arachne 'паяк' + -ид)Зоол. Паякообразно насекомо. |
| арахнология - (по гр. arachne 'паяк' + -логия)Зоол. Дял от зоологията, изучаващ паяците и паякообразните. |
| арбалет - мн. арбалети, (два) арбалета.Старинно ръчно стрелково оръжие - лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата. |
| арбеска - мн. арабески.1. В изкуството - украса,орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския ст... |
| арбитраж - мн. арбитражи, (два) арбитража.Разрешение на спорни въпроси от арбитри.// прил. арбитражен, арбитражна, арбитражно, мн, арбитражни... |
| арбитрален - (фр. arbitral от лат. arbitralis)Книж. Според личното мнение; самоволен, произволен. |
| арбитрарен - (лат. arbitrarius)Юр. Произволен. |
| арбитър - мн. арбитри.1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени ... |
| арборикултура - (по лат. arbor 'дърво' + култура)Книж. Лесовъдство. |
| аргат - мн. аргати.Остар. Наемен земеделски работник; ратай. |
| аргатин - мн. аргати.Аргат. |
| аргатувам - аргатуваш.Работя като аргат. |
| арго - В езикознанието - таен език на съсловие, на социална група. |
| аргон - Химичен елемент - газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминисцентните лампи. |
| аргонавт - мн. аргонавти.В старогръцката митология - моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златн... |
| арготизъм - (фр. argotisme по argot 'арго')Език. Думи от тайните говори (арго), предимно на крадците и скитниците. |
| аргумент - мн.аргументи, (два) аргумента.1. Основание, довод, доказателство.2. В математиката - независима променлива величина, от чието изме... |
| аргументация - 1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.2. Съвкупност, система от аргументи, при разсъждение. |
| аргументирам - аргументираш.Привеждам аргументи; обосновавам. - аргументирам се. Обосновавам се с аргументи.// същ. аргументиране. |
| Аргус - (по гр. собств. Argous)1. Мит. В гръцката митология - стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи.2. Прен. Бдите... |
| ареал - мн. ареали, (два) ареала.Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления. |
| арена - мн. арени.1. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще... |
| аренда - мн. аренди.1. Отдаване на недвижим имот за временно ползване срещу наем.2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия и... |
| арендатор - мн. арендатори.Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда. |
| арендувам - арендуваш.Вземам под аренда.// същ. арендуване. |
| ареография - (нем. Areographie по собств. гр. Ares 'Марс' + -графия)Астрон. Описание на планетата Марс. |
| ареола - (фр. areole по лат. areola 'малка повърхност')1. Мед. Червено кръгче около пъпка на гърда, около рана и под.2. Астрон. С... |
| ареопаг - (лат.areopagus от гр. Areiopagos по Areios 'Аресов' + pagos 'хълм')1. Ист. Върховен съд в древна Атина, който ... |
| арест - мн. арести, (два) ареста.1. Задържане на лице под стража.2. Помещение, в което държат под стража. |
| арестант - мн. арестанти.Лице, което се намира под арест; затворник.// прил. арестантски, арестантска, арестантско, мн. арестантски. |