| Буква А |
|---|
| акушер-гинеколог - мн. акушер-гинеколози, м.Лекар, специалист по акушерство и гинекология. |
| акушерка - мн. акушерки.Жена от средния медицински персонал, специалистка по акушерство. |
| акушерство - Дял от медицината, в който се разглеждат въпросите на бремеността, раждането и следродилния период. |
| акцелератор - (нем. Akzelerator по лат. accelero 'ускорявам')1. Техн. Лост с педал за увеличаване или намаляване скоростта на мотор.2.... |
| акцелерация - (лат. acceleratio)1. Техн. Ускорение.2. Ранно развитие на деца и юноши. |
| акцент - мн. акценти, (два) акцента.1. В езикознаниието - ударение.2. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклон... |
| акцентирам - акцентираш.Акцентувам. |
| акцентувам - акцентуваш.Подчертавам, изтъквам на преден план; обръщам особено внимание. |
| акцепт - (нем. Akzept по лат. acceptor 'получен, приет')Фин.1. Съгласие за сключване на договор при определени от другата страна ... |
| акцептант - (нем. Akzeptant по лат. acceptans, -antis 'приемащ')Банк. Лице, което се задължава да изплати полица. |
| акцептор - (лат. acceptor 'приемател')Хим. Вещество, което присъединява към себе си атом водород.// Прил. акцепторен. |
| акцес - (лат. accessus)Пристъп на болест; припадък. |
| акцесионен - (по лат. accessio 'прибавка')Юр. За договор, списък и др. - който се прибавя към друг, по-раншен. |
| акцесорен - (нлат. accessorius) Книж.1. Добавъчен, допълнителен.2. Второстепенен, случаен. |
| акцидентен - (по лат. accidens, -entis 'случващ се')Книж. Случаен, несъществен. |
| акциз - мн. акцизи, (два) акциза.Коствен данък върху потребителски стоки.// прил. акцизен, акцизна, акцизно, мн. акцизни. |
| акционер - мн. акционери.Притежател на акции, участник с акции.// прил. акционерен, акционерна, акционерно, мн. акционерни. |
| акция - мн. акции.Ценна книга за внесен дял в капитала на акционерно дружество, която дава определени права на вносителя. |
| акче - (тур. akce)Ост. Дребна турска монета. |
| акъл - мн. акъли, (два) акъла, м.Разг. Ум, разум. |
| акър - мн. акри, (два) акъра.Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 квадратни метра. |
| ала - съюз. Но. |
| алабастър - само ед. Разновидност на гипса.// прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови. |
| алабаш - мн. алабаши, (два) алабаша.Диал. Сладка ряпа, червена ряпа; гулия. |
| алаброс - Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса. |
| аламбик - (фр. alambic от ар. al-anbiq, което от гр. ambix 'съд')Хим. Ост. Голям съд за дестилиране. |
| аламинут - мн .аламинути, (два) аламинута.1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.2. Същ. Ястие приготвено бързо. |
| аларма - мн. аларми.1.Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.2. Разг. Шум, глъч, олелия.// прил. алармен, аларме... |
| алармирам - алармираш.1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание. |
| алба - (фр.-прованс. alba от лат. alba(lux) 'зора')Старопровансалска предутринна песен. |
| албатрос - мн. албатроси, (два) албатроса.Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле. |
| албедо - (англ. albedo от клат. albedo 'белота')Физ. Астрон. Величина, характеризираща отражателната способност на телата. |
| албигойци - (фр. albigeois по собств. лат. Albiga, фр. Albi, град във Франция)Ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XI... |
| албин - (по исп. albino 'албинос')Зоол. Животно с бяла козина (вълк, лисица, заек и др.), което живее в северните области. |
| албинизъм - (нлат. albinismus по лат. albus 'бял')Мед. Вродена пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите, от ко... |
| албинос - мн. албиноси, м.Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите. |
| Албион - (англ. Albion от лат. Albion)Старо име на Англия. |
| албум - мн. албуми, (два) албума.1. Книга с твърда подвързия за подреждане на снимки, марки и под.2. Книжно издание с репродукции. |
| албумин - Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. |
| алвеолар - (нлат. alveolaris )Фон. Звук, който се учленява, като върхът на езика се допира до алвеолите (д, т). алвеоларен. |