Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ко----- - Намерени са 95 думи от търсенето
комизъм - само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм.
копърка - само ед. Вид дребна морска риба; цаца.
комквам - комкваш, несв.; кого. Причестявам; комкам. - комквам се. Причестявам се; комкам се.
компрес - мн. компреси, (два) компреса, м. Намокрена и изстискана тъкан, която се слага върху част от тялото с лечебна цел. Слагам си компре...
комфорт - само ед. Удобна и приятна обстановка за живеене, работа, почивка. В хотела открихме пълен комфорт. Доброто отопление създава комфо...
конклав - мн. конклави, (два) конклава, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава.
контузя - контузиш, мин. св. контузих, мин. прич. контузил, св. - вж. контузвам.
конфети - само мн. Малки хартиени кръгчета, които посипват по участниците в увеселение, карнавал, сватба. Хвърлям конфети.
корифей - корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на мода...
корозия - само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно...
коситба - мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.
котерия - мн. котерии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги. // прил. котериен, котерийна, котер...
коафьор - мн. коафьори, м. Фризьор.
коварен - коварна, коварно, мн. коварни, прил. 1 Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна...
ковашки - ковашка, ковашко, мн. ковашки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд.
ковчеже - мн. ковчежета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.
кодирам - кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо.
кожичка - мн. кожички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите.
кожухар - кожухарят, кожухаря, мн. кожухари, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия.
козирка - мн. козирки, ж. 1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за ...
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: