Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

сссссссс - Намерени са 4860 думи от търсенето
хармония - мн. хармонии, ж. 1. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благо-звучие. Гласовете им са в хармония. 2. Съгласуваност, ...
хвалебен - хвалебна, хвалебно, мн. хвалебни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи. // нареч. хвалебно.
хвалител - хвалителят, хвалителя, мн. хвалители, м. Остар. Човек, който хвали.
хербарий - хербарият, хербария, мн. хербарии, (два) хербария, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване.
хипотеза - мн. хипотези, ж. 1. Научно предположение, което подлежи на доказване. 2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.
хитрувам - хитруваш, несв. Проявявам хитрост, обикн. за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен. Тя чу въпроса, но не отговори...
хладилен - хладилна, хладилно, мн. хладилни, прил. Който е свързан с охлаждане и с приборите, предназначени за охлаждане. Хладилен завод. Хла...
хлебарка - мн. хлебарки, ж. Жена хлебар.
хлопатар - мн. хлопатари, (два) хлопатара, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка.
хлорирам - хлорираш, несв. и св.; какво. Избелвам или дезинфекцирам, като прибавям хлор. Хлорирана вода. // същ. хлориране, ср.
хористка - мн. хористки, ж. Жена хорист.
хортувам - хортуваш, несв. Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям.
храненик - мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хранениче, храненичета, ср.
хранилка - мн. хранилки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората.
хрантутя - хрантутиш, мин. св. хрантутих, мин. прич. хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или ...
хромирам - хромираш, несв. и св.; какво. Правя хромово покритие. // същ. хромиране, ср.
хубавица - мн. хубавици, ж. Хубава (в 1 знач жена; красавица.
хуманист - мн. хуманисти, м. 1. Привърженик и последовател на хуманизма. 2. Хуманен човек.
хуманоид - мн. хуманоиди, м. Човекоподобно същество от друга планета, което посещава Земята; извънземно.
цамбурна - цамбурнеш, мин. св. цамбурнах, мин. прич. цамбурнал, св. - вж. цамбурвам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: