хрантутиш, мин. св. хрантутих, мин. прич. хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо.
Храня,
издържам този,
който не заслужава или от който
няма никаква полза. Цял живот хрантутеше сина си, това й е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.