| сссссссс - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| навиквам - навикваш, несв. и навикам, св.; кого/ какво. 1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно. 2. Викам, каня, събирам много хора.... |
| навирвам - навирваш, несв. и навиря, св.; какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин. • Навирва... |
| нависвам - нависваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата. |
| навлажня - навлажниш, мин. св. навлажних, мин. прич. навлажнил, св. — вж. навлажнявам. |
| навличам - навличаш, несв. и навлека, св.; какво. 1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал. 2. Предизвиквам н... |
| навяхвам - навяхваш, несв. и навехна, св.; какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака. |
| нагазвам - нагазваш, несв. и нагазя, се. 1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото. 2. Разг. За болест, беда — връхлитам, ... |
| нагарчам - нагарчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча. |
| нагизвам - нагизваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага. |
| нагиздям - нагиздяш, несв. и нагиздя, св.; кого/какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестат... |
| нагласям - нагласяш, несв. Нагласявам. |
| нагледам - нагледаш, св. — вж. наглеждам. |
| нагледен - нагледна, нагледно, мн. нагледни, прил. 1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример. 2. Който служи за онагледяван... |
| нагрявам - нагряваш, несв. и нагрея, св.; какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата. |
| нагрявка - мн. нагревки, ж. Затопляне или облъчване на определени части от тялото с лечебна цел. Правя нагревки. |
| надам се - надаш се, несв. Диал. Надявам се. |
| надбавка - мн. надбавки, ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки. |
| надбягам - надбягаш, св. — вж. надбягвам. |
| надвечер - нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер. |
| надвзема - надвземеш, мин. св. надвзех, мин. прич. надвзел, св. — вж. надвзимам. |