Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

сссссссс - Намерени са 4860 думи от търсенето
ораторка - мн. ораторки, ж. Жена оратор.
органист - мн. органисти, м. Музикант, който свири на орган.
ордината - мн. ординати, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система.
оредявам - оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя.
ореховка - мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък.
оригинал - мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не коп...
ориентир - мн. ориентири, (два) ориентира, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.
изкупвач - мн. изкупвачи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция.
изкупвам - изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкуп...
излапвам - излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане.
излюпвам - излюпваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; из-мътвам. — излюпвам се/излюпя се. 1. Излизам от яйцет...
измамвам - измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в...
измамлив - измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.).
измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже.
изнамеря - изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам.
изнасиля - изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам.
изневяра - мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна...
изнизвам - изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. И...
изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр...
изнудвам - изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: