Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

сссссссс - Намерени са 4860 думи от търсенето
губерния - мн. губернии, ж.Истор. Най-голямата административно-териториална единица в Русия до 30-те години на XX век и същото в България в п...
гюрултия - мн. гюрултии, ж.Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия.
герундив - (лат. gerundivum)Грам. Бъдеще страдателно причастие - с оттенък на необходимост (в латински език).
герундий - и герундиум (лат. gerundium)Грам. Глаголно съществително име (в латински и английски език).
двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.
двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие.
дедукция - мн. дедукции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните...
делириум - само ед. 1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и...
джуруляк - мн. джуруляци, (два) джуруляка, м. Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване.
дискусия - мн. дискусии, ж. 1. Обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се реши правилно. 2. Разискване или изказване по научен въп...
дружески - дружеска, дружеско, мн. дружески, прил. Другарски, приятелски.
ерудиция - само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудици...
зеленчук - мн. зеленчуци, (два) зеленчука, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зе...
избухлив - избухлива, избухливо, мн. избухливи, прил. 1. Който по характер е склонен да избухва (в 7 знач.). 2. Който се взривява лесно. Избу...
изглупея - изглупееш, мин. св. изглупях, мин. прич. изглупял, св. — вж. изглупявам.
изгрухтя - изгрухтиш, мин. св. изгрухтях, мин. прич. изгрухтял, св. — вж. изгрухтявам.
изискуем - изискуема, изискуемо, мн. изискуеми, прил. Спец. Който се изисква, изискван. Изискуемо образование. Изискуеми размери.
изкупчик - мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност.
изкусуря - изкусуриш, мин. св. изкусурих, мин. прич. изкусурил, св. — вж. изкусурявам.
имунитет - само ед. 1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубва...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: