Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

сссссссс - Намерени са 4860 думи от търсенето
забагрям - забагряш, несв. и забагря, св. Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят). — забагрям се/забагря се. Постепенно добив...
забатача - забатачиш, мин. св. забатачих, мин. прич. забатачил, св. — вж. забатачвам.
забелвам - забелваш, несв. и забеля, св.; какво. 1. Започвам да беля (платно, картофи). 2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. З...
забележа - забележиш, мин. св. забелязах, мин. прич. забелязал, св. — вж. забелязвам.
заблявам - забляваш, несв. и заблея, св. Заблейвам.
забождам - забождаш, несв. и забода, св.; какво. 1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръч...
забойчик - мн. забойчици, м. Работник, който работи на забой.
забраван - мн. забравановци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши.
забравям - забравяш, несв. и забравя, св. 1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и. 2. Пропускам, губя от паметта си да направя не...
забрадка - мн. забрадки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Ж...
забранен - забранена, забранено, мн. забранени, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забране...
забримча - забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св. — вж. забримчвам.
забръмча - забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св. — вж. забръмчавам.
забулвам - забулваш, несв. и забуля, св. 1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам. 2. Какво, с какво. Закривам, ...
забутвам - забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата. — забутвам се/забутам се. Само мн. ...
забучвам - забучваш, несв. и забуча, св.; какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица. — забучвам се/...
забързам - забързаш, св. — вж. забързвам.
забързан - забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.
забъркам - забъркаш, св. — вж. забърквам.
забъркан - забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва д...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: