| Буква М |
|---|
| мързелувам - мързелуваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа! |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
| мърла - мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо. |
| мърльо - мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. |
| мърляв - мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета. |
| мърморко - мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори. |
| мърморя - мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя? 2. Дос... |
| мърсотя - мърсотиш, мин. св. мърсотих, мин. прич. мърсотил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся. |
| мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
| мърся - мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мър... |
| мъртвец - мн. мъртъвци, м. Умрял човек, покойник. |
| мъртвешки - мъртвешка, мъртвешко, мн. мъртвешки, прил. 1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина. 2. Напълно безжизнен, мъртъв. • Мъртвешка гл... |
| мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |
| мъртвопиян - мъртвопияна, мъртвопияно, мн. мъртвопияни, прил. Пиян в голяма степен, до забрава. Върна се мъртвопиян. |
| мъртвороден - мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете. |
| мъртъв - мъртва, мъртво, мн. мъртви, прил. 1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек. 2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртв... |
| мърцина - само ед. 1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му. 2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина. |
| мърша - мн. мърши, ж. 1. Останки от умряло животно; леш. 2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група. 3. Вид растение с неприятна мириз... |
| мършав - мършава, мършаво, мн. мършави, прил. 1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре. 2. Не-шюдороде... |
| мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
| мъст - мъстта, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст. |
| мъстител - мъстителят, мъстителя, мн. мъстители, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител. |
| мъстителен - мъстителна, мъстително, мн. мъстителни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен. |
| мъстителка - мн. мъстителки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка. |
| мъстя - мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Отмъщавам. |
| мътен - мътна, мътно, мн. мътни, прил. 1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода. 2. Потъмнял, непрозрачен, мъгли... |
| мътеница - само ед. Разг. 1. Остатък от обезмаслено мляко. 2. Напитка от кисело мляко с вода. 3. Мътна течност. |
| мътилка - мн. мътилки, ж. 1. Мътна течност. 2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка. 3. Прен. Нещо неясно, объркано... |
| мътило - мн. мътила, ср. 1. Място, където птиците мътят; полог. 2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило. |
| мътнея - мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. |
| мътя - мътиш, мин. св. мътих, мин. прич. мътилл, несв.; какво. 1. Правя да стане мътен. Мътя виното. 2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълну... |
| мъх - мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м. 1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, ... |
| мъхнат - мъхната, мъхнато, мн. мъхнати, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат. |
| мъча - мъчиш, мин. св. мъчих, мин. прич. мъчил, несв. 1. Кого/какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните. ... |
| мъчен - мъчна, мъчно, мн. мъчни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача. |
| мъчение - мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание. |
| мъченик - мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил.... |
| мъченица - мн. мъченици, ж. Жена мъченик. |
| мъченичество - само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество. |