| Буква М |
|---|
| мамалига - само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак. |
| мамалигар - мамалигарят, мамалигаря, мн. мамалигари, м. Ирон. Пренебрежително наименование на румънците и власите, които се хранели в миналото... |
| мамалигарка - мн. мамалигарки, ж. Жена мамалигар. |
| мамарец - мн. мамарци, (два) мамареца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода. |
| мамелюк - мн. мамелюки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани. |
| мамец - мн. мамци, (два) мамеца, м. 1. Диал. Пружина. 2. Спец. При лов — завързана дива патица, която примамва другите патици. 3. Диал. Ча... |
| мамин - мамина, мамино, мн. мамини, прил. 1. Който принадлежи на мама. Мамина рокля. 2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени. • ... |
| маминка - само ед. 1. Гальовно назоваване на мама. 2. Диал. Майката на майка ми; баба. |
| мамонт - мн. мамонти, (два) мамонта, м. Мамут. |
| мамул - мн. мамули, (два) мамула, м. Диал. 1. Плодът на царевицата заедно с кочана. 2. Само ед. Царевица, кукуруз. |
| мамут - мн. мамути, (два) мамута, м. Изкопаемо животно от рода на слоновете с дълга козина и извити бивни. |
| мамя - мамиш, мин. св. мамих, мин. прич. мамил, несв. Х.Кого. Лъжа, заблуждавам. 2. Какво. Викам животно да дойде при мен. Мамя кокошките... |
| мана - само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана. |
| манара - мн. манари, ж. Диал. Секира, брадва, топор. // същ. умал. манарче, мн. манарчета, ср. |
| манастир - мн. манастири, (два) манастира, м. 1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир. 2. Цъ... |
| манастирище - само ед. Място, където е имало манастир; старо манастирско землище. |
| манатарка - мн. манатарки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки. |
| манаф - мн. манафи, м. 1, Малоазиатски турчин. 2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо. 3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.// при... |
| манафин - мн. манафи, м. Манаф. |
| мангал - мн. мангали, (два) мангала, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление. |
| манган - само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията. // прил. манганов, манганова, манганово... |
| мангафа - само ед. 1. Диал. Заболяване по конете, шап. 2. Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип. 3. Прен. Твърдоглав, инат човек. |
| манго - мн. манговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин. |
| мангуста - мн. мангусти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии. |
| мангър - мн. мангъри, (два) мангъра, м. 1. Истор. Малка медна монета. 2. Прен. Без стойност, нищо. |
| мандало - мн. мандала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена. • Мандалото падна. За нещо, което до този момент... |
| мандарин - мн. мандарини, м. Истор. Висш китайски сановник, управител на област. |
| мандарина - мн. мандарини, ж. 1. Цитрусово дърво, подобно на портокал, но с по-дребни плодове. 2. Плодът от това дърво. // прил. мандаринов, м... |
| мандат - мн. мандати, (два) мандата, м. 1. Поръчение, пълномощие за изпълнение на поставена задача. 2. Времето, през което продължава пълно... |
| мандахерцам - мандахерцаш, несв.; кого, какво. Разг. Пренебр. Клатя бавно, движа лениво. — мандахерцам се. Движа се бавно, клатушкам се, мотая с... |
| манджа - мн. манджи, ж. Разг. Ястие, гозба. Вкусна манджа. |
| мандолина - мн. мандолини, ж. Малък музикален инструмент с четири двойки струни и овална форма, на който се свири с триъгълна пластинка (плект... |
| мандра - мн. мандри, ж. 1. Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти — кашкавал, сирене и др. 2. Прен. Разг. Изобилие. Т... |
| мандрагора - само ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства. |
| мандраджийка - мн. мандраджийки, ж. Жена мандраджия. |
| мандраджия - мн. мандраджии, м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра. // прил. мандраджийски, мандраджийска, мандраджийско, мн.... |
| маневра - мн. маневри, ж. 1. Неголямо придвижване на превозно средство, за да се заеме определено положение. 2. Само мн. Тактически учения н... |
| маневрен - маневрена, маневрено, мн. маневрени, прил. 1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив. 2. Който може да променя посока... |
| маневрирам - маневрираш, несв. и се. 1. Правя маневра. 2. Прен. Лавирам; хитрувам, изплъзвам се. // същ. маневриране, ср. |
| маневрист - мн. маневристи, м. Човек, чиято професия е да ръководи маневрирането на влаковете. |