| Буква М |
|---|
| мирис - само ед. 1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм. 2. Миризма. |
| мириша - миришеш, мин. св., мирисах, мин. прич. мирисал, несв. 1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно. 2. Какво. Улавям миризма. Мириша... |
| мирно - нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание. |
| миро - само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди. |
| миров - мирова, мирово, мн. мирови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем. ... |
| мироглед - мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед. // прил. мирогледен, мирогледна,... |
| мироздание - мн. мироздания, ср. Свят (в 1 знач.). |
| миролюбец - мн. миролюбци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира. |
| миролюбив - миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбив. Българският народ е миролюбив. // същ. миролюбйвост, ... |
| миролюбие - само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения. |
| миролюбка - мн. миролюбки, ж. Жена миролюбец. |
| миропомажа - миропомажеш, мин. св. миропомазах, мин. прич. миропомазал, св. - вж. миропомазвам. |
| миропомазан - миропомазана, миропомазано, мн. миропомазани, прил. 1. Остар. Пратен или посочен от бога. 2. Прен. Предопределен за нещо, избран. |
| миропомазвам - миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам. |
| миросам - миросаш, св. — вж. миросвам. |
| миросвам - миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно. |
| миротворец - мн. миротворци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната. // прил. миротворски, миротвор-ска, ми... |
| мирски - мирска, мирско, мн. мирски, прил. Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов.... |
| мирт - миртът, мирта, мн. миртове, (два) мирта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовт... |
| мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |
| мирувам - мируваш, несв. Стоя или седя мирно; кротувам. |
| миря се - мириш се, мин. св. мирих се, мин. прич. мирил се, несв. Разг. 1. Помирявам се с някого. 2. Утешавам се. |
| мирянин - мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек. // прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. мирянски. Мирянски... |
| мирянка - мн. мирянки, ж. Жена мирянин. |
| мирясам - мирясаш, св. — вж. мирясвам. |
| мирясвам - мирясваш, несв. и мирясам, св. Разг. Ставам мирен, укротявам се, утихвам. Не мирисаха цял ден. |
| мис - неизм. 1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка. 2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в сп... |
| мисионер - мн. мисионери, м. 1. Лице, натоварено с мисия. 2. Духовно или светско лице, което води религиозна или политическа пропаганда сред ... |
| мисионерка - мн. мисионерки, ж. Жена мисионер. |
| мисионерство - само ед. Занятие на мисионер. |
| мисис - неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа. |
| мисия - мн. мисии, ж. 1. Отговорна задача, поръчение. Военна мисия. 2. Важно историческо значение и роля на лице или група. 3. Постоянно д... |
| мискет - само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет. // прил. мискетов, мискетова, мискетово, мн. мискетов... |
| мискин - мн. мискини, м. Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник. // прил. мискински, мискинска, мискинско, мн. мискински. |
| мискинин - мн. мискини, м. Мискин. |
| мискинка - мн. мискинки, ж. Жена мискин. |
| мислен - мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът... |
| мислене - само ед. 1. Процес на поява на мисли. Образно мислене. 2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в п... |
| мислещ - мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество. |
| мислим - мислима, мислимо, мн. мислими, прил. Възможен; който може да се случи. |