| Буква М |
|---|
| морници - само мн. Диал. Студени тръпки по тялото. |
| морски - морска, морско, мн. морски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани. • Морска болест. Общо неразположение, причине... |
| моруна - мн. моруни, ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер. // прил. морунов, морунова, моруново, мн. морунови. |
| морфема - мн. морфеми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.). // прил. морфемен, морфемна... |
| морфин - само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака. |
| морфинизъм - само ед. Болестно пристрастяване към морфина като наркотик. |
| морфинист - мн. морфинисти, м. Лице, което страда от морфинизъм. |
| морфолог - мн. морфолози, м. Специалист по морфология. |
| морфология - само ед. Спец. 1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения. 2. Система от частите н... |
| моря - мориш, мин. св. морих, мин. прич. морил, несв.; кого/какво. 1. Причинявам умора. 2. Причинявам мор, смърт. 3. Предизвиквам мъка, с... |
| моряк - мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб. // същ. умал. моряче, мн. морячета, ср. // прил. моряшки, моряшка, моряшк... |
| мост - мостът, моста, мн. мостове, (два) моста, м. 1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Цълъг мост. 2. Протеза... |
| мостик - мн. мостици, (два) мостика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик. |
| мостра - мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец. // прил... |
| мотам - моташ, несв. Мотая. |
| мотая - мотаеш, мин. св. мотах, мин. прич. мотал, несв. 1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др. 2. Какво. Б... |
| мотел - мн. мотели, (два) мотела, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране. |
| мотив - мн. мотиви, (два) мотива, м. 1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство. 2. Доказателство, довод в полза н... |
| мотивирам - мотивираш, несв. и св.: какво. Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и др.; подкрепям с доказателства. Мотивирам и... |
| мотика - мн. мотики, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка. |
| мотировка - мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка. |
| мото - само ед. 1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието. 2. Насло... |
| мото- - Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мо... |
| мотовила - мн. мотовили, ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаван... |
| мотовили - само мн. Разг. Ирон. Дълги крака. |
| мотокар - мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния. // прил. мотокарен, мотокарн... |
| мотокарист - мн. мотокаристи, м. Лице, което управлява мотокар. |
| мотокрос - мн. мотокросове, (два) мотокроса, м. Спортно състезание с мотоциклети. |
| мотолевя - мотолевиш, мин. св. мотолевих, мин. прич. мотолевил, несв. Разг. Говоря неясно, неразбрано, несигурно, неопределено. |
| мотопед - мн. мотопеди, (два) мотопеда, м. Велосипед с масивна конструкция и бензинов двигател, задвижван с помощта на педали. |
| мотописта - мн. мотописти, ж. Писта за състезания с мотоциклети. |
| мотор - мн. мотори, (два) мотора, м. 1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател. 2. Разг. Мотоциклет. // същ. умал. моторче, ... |
| моторетка - мн. моторетки, ж. Малък мотоциклет. |
| моторизация - мн. моторизации, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство. |
| моторизирам - моторизираш, несв.; какво. Правя моторизация; снабдявам с мотори и автотранспорт. Моторизирам армията. — моторизирам се. Разг. Иро... |
| моторист - мн. мотористи, м. 1. Лице, което е специалист по мотори. 2. Мотоциклетист. |
| мотористка - мн. мотористки, ж. Жена моторист. |
| моторница - мн. моторници, ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка. |
| моторолер - мн. моторолери, (два) моторблера, м. Вид мотоциклет, който има колела с по-малък диаметър и двигател, разположен под седалката или... |
| мотоциклет - мн. мотоциклети, (два) мотоциклета, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалкат... |