| Буква М |
|---|
| майкини - само мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си. |
| маймуна - мн. маймуни, ж. 1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека. 2. Прен. Човек, който подражава на други... |
| маймунка - мн. маймунки, ж. 1. Малка маймуна. 2. Прен. Разг. Раница или чанта, която се носи на гръб. |
| маймунство - мн. маймунства, ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.). |
| маймунщина - мн. маймунщини, ж. Маймунство. |
| маймуня се - маймуниш се, мин. св. маймуних се, мин. прич. маймунил се, несв. Правя се на маймуна, държа се като маймуна; безобразнича. |
| майна - само ед. • Майната му. Разг. Грубо. Няма значение, не ме интересува, не искам да знам. |
| майолика - мн. майолики, ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура. |
| майонеза - само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки. |
| майор - мн. майори, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин. // прил. майорски, майорска, майорско, мн. майорски.... |
| майорша - мн. майорши, ж. Разг. Съпруга на майор. |
| майски - майска, майско, мн. майски, прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници. • Майски бръмбар. Малък бръмба... |
| майстор - мн. майстори, м. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил до... |
| майстория - мн. майстории, ж. 1. Умение да се направи нещо добре. 2. Вещ, изделие, направено майсторски. |
| майсторка - мн. майсторки, ж. Жена майстор. |
| майсторлък - само ед. Разг. Майсторство. |
| майсторство - само ед. 1. Умение, изкуство да се сътвори нещо. 2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия. |
| майсторя - майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майсторил, несв.; какво. 1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 ... |
| майтап - мн. майтапи, (два) майтапа, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого. |
| майтапчийка - мн. майтапчийки, ж. Жена майтапчия. |
| майтапчия - мн. майтапчии, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях. // прил. майтапчийски, майтапчийска, майта... |
| майтапя се - майтапиш се, мин. се. майтапих се, мин. прич. майтапил се, несв.; с кого. Разг. Шегувам се, подигравам се, закачам се. |
| майчин - майчина, майчино, мн. майчини, прил. 1. Който принадлежи на майката. Майчина къща. 2. Който се отнася до майка или произхожда от н... |
| майчиния - само ед. Разг. Имот или друго наследство от майка. |
| майчински - майчинска, майчинско, мн. майчински, прил. Присъщ на добра майка. Майчинска любов. |
| майчинство - само ед. 1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство. 2. Достойнство на майка. |
| майчица - мн. майчици, ж. 1. Нежно наименование на майка. Майчица — златна сенчица. 2. Само ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. Ох, ... |
| мак - макът, мака, мн. макове, (два) мака, м. 1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове. 2. Семената на това растение. Кифла... |
| макак - мн. макаци, (два) макака, м. Дребна тесноноса маймуна. |
| макар - част. Дано, поне. Да му се не види макар! • Макар че/ макар да/ макар и/ макар и да. Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той... |
| макара - мн. макари, ж. 1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец. 2. Калем или цев за навиване на конци. 3. Конците, намотан... |
| макарони - само мн. Изсушено тестено изделие във вид на дълги кухи пръчици, които се варят. // прил. макаронен, макаронена, макаронено, мн. м... |
| макет - мн. макети, (два) макета, м. 1. Предварителен модел на архитектурна постройка и под. 2. Умален модел на сграда, съоръжение, машина... |
| макиавелизъм - само ед. 1. Политика за засилване властта на едноличен владетел чрез коварство, раздори, деспотизъм. 2. Прен. Лукавство, коварство... |
| макро- - Първа съставна част на сложни думи със значение голям (по размери), огромен, напр. макроатмосфсра, макробиотика, макроелемент, мак... |
| макробиотика - мн. макробиотики, ж. Наука, която се занимава с възможностите за удължаване на човешкия живот, с дълголетието. |
| макрокосмос - само ед. Целият свят около човека; всемир, вселена. |
| макси - само ед. Дълга женска дреха (пола, рокля, палто) до глезените — в съответствие с модната тенденция. |
| максима - мн. максими, ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение. |
| максимален - максимална, максимално, мн. максимални, прил. Най-голям, краен, последен, най-висок. Максимални усилия. |