| Буква М |
|---|
| монолог - мн. монолози, (два) монолога, м. 1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице. 2. Прен. Продължително... |
| монопол - мн. монополи, (два) монопола, м. 1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол. 2. Обедине... |
| монополизирам - монополизираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам монопол, въвеждам монопол (в 1 знач.). Монополизираха търговията е алкохол. 2. О... |
| монополист - мн. монополисти, м. 1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо. 2. Собственик на монополно обединение. 3. Прен. Притеж... |
| монотеизъм - само ед. Религия или философия, която признава само един бог; еднобожие. |
| монотеист - мн. монотеисти, м. Привърженик на монотеизма. |
| монотонен - монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил. 1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен. 2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен... |
| монтаж - само ед. 1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина. 2. Подбор и съединяване на р... |
| монтажист - мн. монтажисти, м. Специалист по монтаж (във 2 знач.). |
| монтажник - мн. монтажници, м. Работник, който извършва монтаж (в 1 и 3 знач.). |
| монтирам - монтираш, несв. и св.; какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена. |
| монтьор - мн. монтьори, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите. |
| монтьорство - само ед. Занятие на монтьор. |
| монумент - мн. монументи, (два) монумента, м. Голям паметник. |
| монументален - монументална, монументално, мн. монументални, прил. 1. Който прави впечатление; величествен. Монументална сграда. 2. Основен, задъ... |
| мопс - мопсът, мопса, мн. мопсове, (два) мопса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна. |
| мор - морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добит... |
| мора - мн. мори, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка. |
| морав - морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровн... |
| морава - мн. морави, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна. |
| морал - само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. //... |
| морален - морална, морално, мн. морални, прил. 1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка. 2. Който е свързан с душе... |
| морализатор - мн. морализатори, м. 1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства. 2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава ... |
| морализаторка - мн. морализаторки, ж. Жена морализатор. |
| моралист - мн. моралисти, м. 1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител. 2. Писател, който се занимава с проблемите на морала. 3. Пр... |
| моралистка - мн. моралистки, ж. Жена моралист. |
| мораториум - мн. мораториуми, (два) мораториума, м. 1. Обявявана от правителството отсрочка по плащания вследствие на екстремни ситуации. 2. Пр... |
| морбили - само мн. Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка. |
| морга - мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Пре... |
| морда - мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра. |
| море - мн. морета и моря, ср. 1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море. 2. Прен. Голямо количе... |
| морен - морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици. |
| морена - мн. морени, ж. 1. Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците. 2. Вид сладкарско изделие — ваф... |
| мореплаване - мн. мореплавания, ср. 1. Пътуване по море с плавателни съдове. 2. Изкуството да се управлява кораб. // прил. мореплавателен, мореп... |
| мореплавател - мореплавателят, мореплавателя, мн. мореплаватели, м. Лице, което пътешества по море. // прил. мореплавателски, мореплавателска, мо... |
| морж - моржът, моржа. мн. моржове, (два) моржа, м. 1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна. 2. Прен. Човек, който ... |
| морз - морзът, морза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Пр... |
| морзов - морзова, морзово, мн. морзови, прил. Който се отнася до морз и е свързан с него. • Морзов апарат. Морз, телеграф. • Морзова азбука... |
| морков - мн. моркови, (два) моркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде. // същ. умал. морковче... |
| морковен - морковена, морковено, мн. морковени, прил. 1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре. ... |