Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
мотоциклетизъм - само ед. Мотоциклетно дело, мотоциклетен спорт.
мотоциклетист - мн. мотоциклетисти, м. Лице, което управлява мотоциклет.
мотоциклетистка - мн. мотоциклетистки, ж. Жена мотоциклетист.
моточаст - моточастта, мн. моточасти. 1. Резервна част за мотоциклет. Магазин за моточасти. 2. Моторизирано войсково подразделение. Моточасти...
мотриса - мн. мотриси, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен).
мохамеданин - мн. мохамедани, м. Последовател на мохамеданството. // прил. мохамедански, мохамеданска, мохамеданско, мн. мохамедански.
мохамеданка - мн. мохамеданки, ж. Жена мохамеданин.
мохамеданство - само ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям.
мохер - само ед. 1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер. 2. Плат от такава вълна. // прил. мохерен, мохерна, мохерно, мн. мохерни. Мо-х...
мохикан - мн. мохикани, м. 1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало. 2. Прен. Последен представител или защитник на не...
мочур - мн. мочури, (два) мочура, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище.
мочурище - мн. мочурища, ср. Мочурливо място.
мочурлив - мочурлива, мочурливо, мн. мочурливи, прил. Влажен, блатист, пропит с вода. Мочурлива ливада. // същ. мочурливост, мочурливостта, ж...
мошеник - мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник. // прил. мошенически, мошеническа, мошени-ческо, мн...
мошеничествам - мошеничестваш, несв. Върша мошеничества.
мошеничество - мн. мошеничества, ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество.
мошеничествувам - мошеничествуваш, несв. Мошеничествам.
мощ - мощта, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.
мощен - мощна, мощно, мн. мощни, прил. 1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас. 2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.
мощи - само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни. • Живи мощи. Много слаб човек.
мощност - мощността, мн. мощности, ж. 1. Само ед. Качество на мощен. 2. Само ед. Величина, която определя количеството енергия, достигано от...
мра - мреш, мн. св. мрях, мин. прич. мрял, несв. 1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ. 2. Живея в големи лишения и стра...
мравешки - мравешка, мравешко, мн. мравешки, прил. Който е присъщ на мравка.
мрави - мравя, мраве, мн. мрави, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.
мравка - мн. мравки, ж. Малко ципокрило насекомо, което живее в големи общества, обикновено в земята. • На мравката път правя. Много съм кр...
мравояд - мн. мравояди, (два) мравояда, м. Беззъбо млекопитаещо с дълга муцуна, подобна на хобот, което живее в тропическите части на Америк...
мравуняк - мн. мравуняци, (два) мравуняка, м. 1. Сложноустроено жилище на мравки. 2. Всички мравки, които живеят в едно жилище. 3. Прен. Стру...
мравчен - мравчена, мравчено, мн. мравчени, прил. • Мравчена киселина. Органическа киселина, образувана в жлезите на някои мравки.
мравчи - мравча, мравче и мравчо, мн. мравчи, прил. Мрави. Мравчи яйца.
мраз - мразът, мраза, мн. мразове, м. Силен студ. Мраз скова земята. // прил. мразен, мразна, мразно, мн. мразни. Мразни тръпки.
мразовина - само ед. Разг. Студено време.
мразовит - мразовита, мразовито, мн. мразовити, прил. 1. Много студен, изпълнен с мраз. Мразовити нощи. 2. Който носи, докарва мраз. Мразовит...
мразоустойчив - мразоустойчива, мразоустойчиво, мн. мразоустойчиви, прил. Който издържа на голям студ; студоустойчив. // същ. мразоустойчивост, мр...
мразя - мразиш, мин. св. мразих, мин. прич. мразил, несв.; кого/какво. Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства. Мразя враговете ...
мрак - мракът, мрака, само ед., м. Отсъствие на светлина; тъмнина. Нощен мрак.
мракобесие - само ед. Дейност и възгледи срещу просветата.
мракобесник - мн. мракобесници, м. Противник на прогреса и просветата.
мракобесничество - само ед. Действие или проява на мракобесник.
мрамор - мн. мрамори, м. 1. Само ед. Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството. ...
мраморен - мраморна, мраморно, мн. мраморни, прил. 1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя. 2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: