| Буква М |
|---|
| милиция - само ед. Истор. По време на комунистическата власт — полиция. |
| мило - нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило. — мило ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. М... |
| милозлив - милозлива, милозливо, мн. милозливи, прил. Милостив. |
| милост - милостта, само ед., ж. 1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения. 2. Помилване, опростяване на наказ... |
| милостив - милостива, милостиво, мн. милостиви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен. |
| милостиня - мн. милостини, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня. |
| милосърден - милосърдна, милосърдно, мн. милосърдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие. • Милосърдна сестра. Остар. ... |
| милосърдие - само ед. 1. Готовност да се помогне на някого от състрадание. 2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие. |
| милувам - милуваш, несв. Милвам. |
| милувка - мн. милувки, ж. Милване, ласка. Майчина милувка. |
| миля - мн. мили, ж. Единица за измерване на разстояние с различна дължина в отделните държави. • Морска миля. 1852 метра. • Географска ми... |
| мим - мимът, мима, мн. мимове, м. 1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи. 2. Прен. Смешник, клоун, шут. |
| мимика - мн. мимики, ж. 1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса. 2. Изкуство да се изра... |
| мимикрирам - мимикрираш, несв. и св. 1. Използвам мимйкрия като начин за приспособяване и оцеляване. 2. Прен. Държа се безпринципно, като се пр... |
| мимикрия - само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда. |
| мимо - предлог. Остар. Покрай, освен, извън, въпреки. |
| мимоза - мн. мимози, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир. |
| мимолетен - мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие. |
| мимоходом - нареч. 1.Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си. 2. Покрай другото, между другото. |
| мина - мн. мини, ж. 1. Подземна галерия в рудник. 2. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Проти... |
| минавам - минаваш, несв. и мина, св. 1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра. 2. През какво. Вървя, водя. Пътят мин... |
| минавка - мн. минавки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам. |
| минал - минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членуван... |
| минало - само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало. |
| минаре - мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва. |
| миндер - мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък. |
| миндерлък - мн. миндерлъци, (два) миндерлъка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение. |
| миней - минеят, минея, мн. минеи, (два) минея, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от ... |
| минерал - мн. минерали, (два) минерала, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора. // прил. минера... |
| минерализация - само ед. 1. Процес на образуване на минерали. 2. Обогатяване на органични вещества с неорганични соли, за да не гният, да не горят... |
| минералог - мн. минералози, м. Специалист по минералогия. |
| минералогия - само ед. Наука за минералите. // прил. минералогичен, минералогична, минералогично, мн. минералогични. |
| минераложка - мн. минераложки, ж. Жена минералог. |
| минзухар - мн. минзухари, (два) минзухара, м. 1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа. 2. Есенно полско цвете с лилаво-сини ил... |
| мини- - Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др. |
| миниатюр - обикн. ед. Модел на предмет в умален размер. |
| миниатюра - мн. миниатюри, ж. 1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги. 2. Малка картина с изящна изработка. 3. Произведение на изку... |
| миниатюрен - миниатюрна, миниатюрно, мн. миниатюрни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах. |
| миниатюрист - мн. миниатюристи, м. Лице, което изработва миниатюри. |
| миний - миният, миния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис. |