| Буква М |
|---|
| мачкаем - мачкаема, мачкаемо, мн. мачкаеми, прил. Който се мачка лесно. Мачкаем плат. // същ. мачкаемост, мачкаемостта, ж. |
| мачкам - мачкаш, несв. 1. Какво. С натискане смазвам, стривам; тъпча. Мачкам грозде за вино. 2. Какво. Правя да стане неравен. Мачкам харти... |
| мачканица - само ед. Струпване на много хора на малко място. |
| мачта - мн. мачти, ж. 1. Висок стълб за издигане на корабни платна. 2. Всеки висок стълб, пилон. // прил. мачтов, мачтова, мачтово, мн. ма... |
| маша - мн. маши, ж. 1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф. 2. Електрически уред за къдрене на коса. 3.... |
| машала - междум. Остар. За похвала; браво; много добре. |
| машина - мн. машини, ж. 1. Механизъм, който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Парна машина. 2. Определен вид такъв механиз... |
| машинален - машинална, машинално, мн. машинални, прил. Несъзнателен, произволен, механичен, инстинктивен. Машинално движение. II същ. машиналн... |
| машинария - мн. машинарии, ж. Съвкупност от машини или от машинни части. |
| машинация - мн. машинации, ж. Добре обмислено действие, което цели да заблуди някого; измама, заблуждение. |
| машинист - мн. машинисти, м. 1. Лице, чиято професия е да управлява локомотив. 2. Работник, който управлява машина, уредба. |
| машинистка - мн. машинистки, ж. Жена машинист. |
| машинознание - само ед. Научна дисциплина, изучаваща устройството и работата на различни машини. |
| машинопис - само ед. 1. Писане на пишеща машина. 2. Текст, написан на пишеща машина. // прил. машинописен, машинописна, машинописно, мн. машин... |
| машинописка - мн. машинописки, ж. Жена, чиято професия е да пише на пишеща машина. |
| машиностроене - само ед. Промишленост, свързана с производство на машини. // прил. машиностроителен, машиностроителна, машиностроително, мн. машин... |
| мащаб - мн. мащаби, (два) мащаба, м. 1. Отношение между дължината на линиите върху карта или чертеж към действителните размери. 2. Мярка, ... |
| мащерка - само ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка. |
| мащеха - мн. мащехи, ж. 1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак. 2. Прен. Този, който се отнася... |
| мая - само ед. 1. Подкваса за тестени изделия или сирене. 2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята. |
| маяк - мн. маяци, (два) маяка, м. Кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавател... |
| маясъл - само ед. Разг. Заболяването хемороиди. |
| ме - — вж. аз. |
| меандър - мн. меандри, (два) меандъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река. |
| мебел - неизм. или мебели само мн. Едра стайна покъщнина (маси, гардероби, легла и др.). Завод за кухненска мебел. Мека мебел.// прил. меб... |
| мебелирам - мебелираш, несв. и св.; какво. Обзавеждам с мебели. Мебелираме новото си жилище. |
| мебелировка - само ед. Обзавеждането на едно жилище. |
| мега- - Първа съставна част на сложни думи със значение увеличен, голям: мегаспора, мегагалактика и др. |
| мегало- - Първа съставна част на сложни думи със значение на увеличен, прекалено голям: мегалозавър, мегаломан и др. |
| мегаломан - мн. мегаломани, м. Лице, на което е присъщо мегаломания. // прил. мегаломански, мегаломанска, мегаломанско, мн. мегаломански. |
| мегаломания - само ед. 1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област. 2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност. |
| мегаломанка - мн. мегаломанки, ж. Жена мегаломан. |
| мегалополис - мн. мегалополиси, (два) мегалополиса, м. Град гигант. |
| мегаполис - мн. мегаполиси, (два) мегаполиса, м. Мегалополис. |
| мегафон - мн. мегафони, (два) мегафона, м. Рупор за усилване на звука; механичен усилвател, високоговорител. |
| мегдан - мн. мегдани, (два) мегдана, м. Разг. Широко незастроено място, площад. • Деля мегдан (с някого). Съпернича с някого. • Има мегдан.... |
| мед - медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед. // прил. меден, медена, ме... |
| медал - мн. медали, (два) медала, м. Почетен отличителен знак, даван за определени заслуги или по повод на някакво събитие, който представ... |
| медалист - мн. медалисти, м. Носител на медал като награда. Медалист от олимпиада. |
| медалистка - мн. медалистки, ж. Жена медалист. |