Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
мислител - мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител.
мисловен - мисловна, мисловно, мн. мисловни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес. // същ. мисловност, мисловността, ...
мисля - мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно. 2. За какво/за ког...
мистериозен - мистериозна, мистериозно, мн. мистериозни, прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. Мистериозно изчезване. // същ. мистериоз...
мистерия - мн. мистерии, ж. 1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление. 2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет.
мистик - мн. мистици, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма.
мистика - само ед. 1. Вяра в божественото, в тайнственото. 2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие. 3. Прен. Тайнственост, з...
мистификатор - мн. мистификатори, м. Лице, което извършва мистификация. // прил. мистификаторски, мистификаторска, мистификаторско, мн. мистифика...
мистификация - мн. мистификации, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация.
мистифицирам - мистифицираш, несв. и св.; какво. Правя мистификация.
мистицизъм - само ед. 1. Склонност към мистика. 2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение.
мистичка - мн. мистички, ж. Жена мистик.
мистрия - мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан.
мистър - само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин.
мисъл - мн. мисли, ж. 1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.). 2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на вели...
мит - митът, мита, мн. митове, (два) мита, м. 1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития...
митинг - мн. митинги, (два) митинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свърз...
митингувам - митингуваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг.
миткало - само ед. Разг. Лице, което митка.
миткам - миткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се.
митница - мн. митници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях. // прил. м...
митничар - митничарят, митничаря, мн. митничари, м. Лице, което работи на митница. // прил. митничарски, митничарска, митничарско, мн. митнич...
митничарка - мн. митничарки, ж. Жена митничар.
митничарство - само ед. Занятие на митничар.
мито - мн. мита, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита.
митолог - мн. митолози, м. Специалист по митология.
митология - мн. митологии, ж. 1. Съвкупност от митове на един народ. Славянска митология. 2. Само ед. Наука за произхода, значението и историч...
митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.
митрополит - мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия. // прил. митрополитски, митрополитска, м...
митрополия - мн. митрополии, ж. 1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества. 2. Сградата, в която се помещава митрополитът и ...
мичман - мн. мичмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание. // прил. мичмански, мичманска, мичм...
миш-маш - 1. Нареч. Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш. 2. Същ., само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки.
мишелов - мн. мишелови, (два) мишелова, м. Едра граблива птица; ястреб.
мишеловка - мн. мишеловки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки.
мишеморка - само ед. Отрова арсеник.
мишена - мн. мишени, ж. 1. Предмет, който служи за цел при стрелба. 2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишен...
миши - миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка.
мишина - мн. мишини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка.
мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср...
мишкувам - мишкуваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя. тъ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: