Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
минимален - минимална, минимално, мн. минимални, прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба.
минималист - мн. минималисти, м. Лице, което се задоволява с най-малкото поради боязливост, нерешителност.
минималистка - мн. минималистки, ж. Жена минималист.
минимизация - само ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване.
минимизирам - минимизираш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам.
минимум - само ед. 1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум. 2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.
минипола - мн. миниполи, ж. Много къса пола, минижуп.
минирам - минираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост. 2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минира...
министерски - министерска, министерско, мн. министерски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост. • Министерски съв...
министерствам - министерстваш, несв. и св. 1. Работя като министър. 2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам.
министерство - мн. министерства, ср. 1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство н...
министерствувам - министерствуваш, несв. и св. Министерствам.
министерша - мн. министерши, ж. Разг. Съпруга на министър.
министър - мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портф...
министър-председател - министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; пр...
миниум - само ед. Миний.
миномет - мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка. // прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба.
миноносец - мн. миноносци, (два) миноносеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение.
минор - само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев.
минорат - само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.
минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М...
минотавър - мн. минотаври, (два) минотавъра, м. 1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик. 2. Прен. Алчен, ненаситен човек.
минохвъргач - мн. минохвъргачи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка.
минохвъргачка - мн. минохвъргачки, ж. Оръдие за стрелба с мини.
минувач - мн. минувачи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините.
минувачка - мн. минувачки, ж. Жена минувач.
минус - мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус ...
минута - мн. минути, ж. 1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди. 2. Кратък период о...
миньор - мн. миньори, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар. // прил. миньорски, миньорска, миньорско, мн. миньорски. Миньорска ла...
миньорен - миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен.
миньорство - само ед. Занятие на миньор.
миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда.
миокардит - само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард).
миоцен - само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера.
мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми...
мира - само ед. Благовонна смола, получавана от някои тропични дървета, която се употребява в медицината и в парфюмерията.
мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени...
мирен - мирна, мирно, мн. мирни, прил. 1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно. 2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен съ...
миризлив - миризлива, миризливо, мн. миризливи, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи.
миризма - мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на пече...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: