Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
мъдър - мъдра, мъдро, мн. мъдри, прил. 1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек. 2. Който се основава на голям опит; добре премисле...
мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ...
мъжага - мн. мъжаги, м. Силен, едър, снажен мъж.
мъжделея - мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъждел...
мъжделив - мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление.
мъждея - мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждял, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището.
мъждив - мъждива, мъждиво, мн. мъждиви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък.
мъждрян - мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен. // прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. м...
мъжествен - мъжествена, мъжествено, мн. мъжествени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка. // същ. мъжественост, мъ...
мъжество - само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.
мъжец - мн. мъжци, (два) мъжеца, м. Заострен заден край на мекото небце.
мъжкар - мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец.
мъжкарана - мн. мъжкарани, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение.
мъжкарка - мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана.
мъжки - мъжка, мъжко, мн. мъжки, прил. 1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол. 2. Присъщ на мъж. Мъжка походка. 3. Пред...
мъзга - само ед. 1. Сок, който тече под кората на дърветата. 2. Прен. Млада, буйна кръв.
мък - междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам.
мъка - мн. мъки, ж. 1. Силна душевна или телесна болка; страдание. 2. Тегло, труден живот. 3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъста...
мъкна - мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъкнал, несв. 1. Какво. Влача, тътря. 2. Нося с усилие. Мъкна куфара си. 3. Кого. Водя със себ...
мълва - само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва.
мълвя - мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо.
мълком - нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред.
мълниеносен - мълниеносна, мълниеносно, мн. мълниеносни, прил. 1. Който носи мълнии. 2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар.
мълния - мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна ли...
мълча - мълчиш, мин. св. мълчах, мин. прич. мълчал, несв. 1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отгов...
мълчалив - мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен ...
мълчешката - нареч. Мълчешком.
мълчешком - нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком.
мъмрене - мн. мъмрения, ср. 1. Укор. 2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото.
мъмря - мъмриш, мин. св. мъмрих, мин. прич. мъмрил, несв. 1. Остар. Бърборя, мърморя. 2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счуп...
мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек.
мънисто - мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънис...
мъниче - мн. мъничета, ср. Мъник.
мъничък - мъничка, мъничко, мн. мънички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе.
мънкам - мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело.
мърдам - мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, ког...
мързел - само ед. Липса на желание за движение и работа; леност.
мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели...
мързеливец - мн. мързеливци, м. Мързелив човек, лентяй.
мързеливка - мн. мързеливки, ж. Мързелива жена, лентяйка.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: