Буква М |
молец - мн. молци, (два) молеца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат. |
молив - мн. моливи, (два) молива, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи. //... |
молител - молителят, молителя, мн. молители, м. Лице, което отправя молба. |
молителка - мн. молителки, ж. Жена молител. |
молла - мн. молли, м. Мохамедански съдия. |
моля - молиш, мин. св. молих, мин. прич. молил, несв. 1. Кого, за какво. Обръщам се с молба; зова. призовавам. Моля те за помощ. 2. В реч... |
мома - мн. моми, ж. Разг. 1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома. 2. Неомъжена жена. Остана си мома. |
момент - мн. моменти, (два) момента, м. 1. Миг, кратък период. 2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент. 3.... |
моментален - моментална, моментално, мн. моментални, прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка. |
моментен - моментна, моментно, мн. моментни, прил. Който продължава един момент; кратък, преходен. Моментно настроение. |
момея се - момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена - показвам с държанието си, че съм мома за женене; предста... |
момин - момина, момино, мн. момини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка. • Момина сълза. Пролетно пвете... |
момини - само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие. |
момински - моминска, моминско, мн. момински, прил. Който е присъщ на мома или има отношение към нея. Момински чувства. |
моминство - само ед. 1. Годините, състоянието, възрастта, когато жената е мома. 2. Девственост. |
момица - мн. момици, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно. |
момиче - мн. момичета, ср. 1. Дете от женски пол. Тя роди момиче. 2. Девойка. Петнадесетгодишно момиче. 3. Остар. Прислужница. // същ. умал... |
момков - момкова, момково, мн. момкови, прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка. • Момкова сълза. Пролетно горско цвете... |
момувам - момуваш, несв. Разг. В състояние съм на мома за омъжване. |
момче - мн. момчета, ср. 1. Дете от мъжки пол. Тя роди момче. 2. Младеж, момък, ерген. Той е вече момче за женене. 3. Остар. Чирак, слуга,... |
момчурляк - мн. момчурляци, м. Разг. Поотрасло момче, по-голямо момче. |
момък - мн. момци, м. 1. Млад мъж, който не е женен; ерген. Напет момък. 2. Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. Момъкът водеш... |
монарх - мн. монарси, м. Пожизнен държавен глава (цар, крал, император и др.), който не се избира.// прил. монаршески, монаршеска, монаршес... |
монархизъм - само ед. 1. Политическа система на единодържавие, която признава монархията за единствена форма на държавна власт. 2. Привързаност... |
монархист - мн. монархисти, м. Привърженик на монархизма. |
монархия - мн. монархии, ж. 1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монарх... |
монах - мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер. /... |
монахиня - мн. монахини, ж. Жена монах. |
монашество - само ед. 1. Монашески живот, подстригване. 2. Монасите като цяло. |
монета - мн. монети, ж. Метален паричен знак; пара. Златна монета. // прил. монетен, монетна, монетно, мн. монетни. • Вземам за чиста монет... |
монизъм - само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя)... |
моникс - само ед. 1. Маса с дупки за билярд. 2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите. |
монист - мн. монисти, м. Привърженик на монизма. |
монитор - мн. монитори, (два) монитора, м. 1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефо... |
моно- - Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др. |
моногамия - само ед. Спец. Едноженство, ед-нобрачие. // прил. моногамен, моногамна, мо-ногамно, мн. моногамни. |
монограм - мн. монограми, (два) монограма, м. Знак или плетеница от две или повече инициални букви. |
монография - мн. монографии, ж. Научно съчинение, което изчерпателно засяга един въпрос, една тема. // прил. монографичен, монографична, моногр... |
монокъл - мн. монокли, (два) монокъла, м. Оптическо стъкло с кръгла форма само за едното око (вместо очила). |
монолит - само ед. 1. Предмет, изсечен от единен по състав камък. 2. Голям каменен блок. 3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено. // прил. монол... |