Буква М |
ма - част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къд... |
маане - мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки. |
мавзолей - мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница. |
мавруд - само eд. 1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино. 2. Вино от такова грозде. // прил. маврудов, маврудова, мавру-д... |
маг - магът, мага, мн. маги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник. |
магазин - мн. магазини, (два) магазина, м. 1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло. 2. Място в прибори, апарати, уреди ... |
магазинаж - само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр. |
магазинер - мн. магазинери, м. 1. Лице, което продава в магазин; продавач. Работи като магазинер в гастронома. 2. Завеждащ склад или магазия. ... |
магазинерка - мн. магазинерки, ж. Жена магазинер. |
магазия - мн. магазии, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки. |
маган - мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук. |
маганя - маганиш, мин. св. маганих, мин. прич. маганил, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган. |
магаре - мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре не... |
магаретар - магаретарят, магаретаря, мн. магаретари. м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета. |
магарешки - магарешка, магарешко, мн. магарешки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка. • Магарешка кашлица. Ра... |
магарещина - само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари. |
магарица - мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата? |
магария - мн. магарии, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария. |
магданоз - само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия. // прил. магданозен, магданозена, магдан... |
магданозлия - прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз. |
магер - мн. магери, м. Манастирски готвач. // прил. магерски, магерска, магерско, мн. магерски. |
магерница - мн. магерници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница. |
магизъм - само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство. |
магистрала - мн. магистрали, ж. 1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала. 2. Автомобилен път, предназначен за ви... |
магистрат - мн. магистрати, м. 1. В някои страни — градско управление. 2. Висш съдия. 3. Разг. Висш държавен служител. |
магистратура - само ед. 1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство. 2. Обществена или държавна длъжност. |
магистър - мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което... |
магия - мн. магии, ж. 1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черн... |
магма - само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изр... |
магнат - мн. магнати, м. 1. Едър собственик. 2. Истор. През феодализма - крупен земевладелец, феодал. |
магнезий - магнезият, магнезия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят. // прил. магнезиев, магне... |
магнезит - само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат. |
магнетизирам - магнетизираш, несв. и св. Магнитизирам. |
магнетизъм - само ед. Спец. 1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг. 2. Съвкупност от магнитни... |
магнетофон - мн. магнетофони, (два) магнетофона, м. Апарат, който записва на лента и възпроизвежда различни звукове — говор, музика и др. Запис... |
магнит - мн. магнити, (два) магнита, м. 1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.). 2. Прен. Всяко нещо, кое... |
магнитизирам - магнитизираш, несв. и св.; какво. Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие. |
магнолия - мн. магнолии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове. // прил. магнолиев, магнолиева, магнолиево, мн. ... |
магьосам - магьосаш, св. — вж. магьосвам. |
магьосвам - магьосваш, несв. и магьосам, св.; кого/какво. 1. Правя магия. 2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си. |