| Буква Д |
|---|
| другар - другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е д... |
| другарка - мн. другарки, ж. Жена другар. |
| друговерец - мн. друговерци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори. // прил... |
| другояче - нареч. По друг, различен начин; иначе, инак. |
| дружа - дружиш, мин. св. дружих, мин. прич. дружил, несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с ме... |
| дружба - само ед. 1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; прият... |
| дружелюбен - дружелюбна, дружелюбно, мн. дружелюбни, прил. 1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен ч... |
| дружен - дружна, дружно, мн. дружни, прил. 1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна... |
| дружески - дружеска, дружеско, мн. дружески, прил. Другарски, приятелски. |
| дружество - мн. дружества, ср. 1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел... |
| дружина - мн. дружини, ж. 1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръж... |
| дружка - мн. дружки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка. |
| друм - друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) друма. Път. • Царски друм. Широк и удобен път. |
| друмник - мн. друмници, м. Човек, който е по друмовете; пътник. |
| друсам - друсаш, несв. 1. Какво/кого. Тръскам, подхвърлям леко нагоре. Друсам детето. Колата друсаше пътниците. 2. Какво. Играя, потропвам.... |
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |
| дръглив - дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол. // с... |
| дръгна се - дръгнеш се, мин. св. дръгнах се, мин. прич. дръгнал се, несв. Разг. Чеша се. Кравата се дръгне о вратата. |
| дръжка - мн. дръжки, ж. 1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена. 2. Стъбло на цвете. Препоръчвам в... |
| дръзвам - дръзваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя. |
| дръзна - дръзнеш, мин. св. дръзнах, мин. прич. дръзнал, св. — вж. дръзвам. |
| дръзновен - дръзновена, дръзновено, мн. дръзновени, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти. // същ. дръз... |
| дръзновение - само ед. Дързост, смелост, дръзновеност. |
| дръндар - дръндарят, дръндаря, мн. дръндари, м. Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред. |
| дрънкалка - мн. дрънкалки, ж. 1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване. 2. Разг. Пренебр. Накит. |
| дрънкало - мн. дрънкала, ср. 1. Дрънкалка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец. |
| дрънкам - дрънкаш, несв. 1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на ме... |
| дрънча - дрънчиш, мин. св. дрънчах, мин. прич. дрънчал, несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.). |
| дръпвам - дръпваш, несв. и дръпна, св. 1. Дърпам еднократно или поединично. 2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като и... |
| дръпна - дръпнеш, мин. св. дръпнах, мин. прич. дръпнал, св. — вж. дръпвам. |
| дръпнат - дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил. 1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпна... |
| дръстя - дръстиш, мин. св. дръстих , мин. прич. дръстил, несв. Диал. 1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река. 2. ... |
| дрязга - мн. дрязги, ж. Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни. |
| дрямвам - дрямваш, несв. и дремна, св. Дремя (в 1 знач.) кратко време или от време на време. Ти иди дремни. |
| дрямка - само ед. Полусън, унес, лек сън. |
| дрянка - мн. дренки, ж. 1, Плод на дрян. 2. Разг. Дрян. • От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си. |
| дряновица - мн. дряновици, ж. Дрянова тояга, пръчка. |
| дуализъм - само ед. 1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално. 2. Спец. В религиите — ... |
| дублаж - само ед. Спец. Дублиране. |
| дублет - мн. дублета, (два) дублета, м, 1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приета в един език. 2. Втор... |