Буква Д |
двуличнича - двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. |
двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... |
двусмислица - мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. |
двуцевка - мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви. |
двучлен - мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. |
двучленен - двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. |
де - съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде? |
де- - (дез-) Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам,... |
де-гиди - част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! |
дебаркирам - дебаркираш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия. |
дебати - само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати. |
дебатирам - дебатираш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. |
дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2... |
дебелак - мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек. |
дебелан - мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. |
дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. |
дебелина - мн. дебелини, ж. 1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелин... |
дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... |
дебелоглавие - само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие. |
дебелоглавщина - само ед. Пренебр. Дебелоглавие. |
дебелокож - дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — ... |
дебелоок - дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл. |
дебит - само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор. |
дебна - дебнеш, мин. св. дебнах, мин. прич. дебнал, несв.; кого/какво. 1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до... |
дебнешката - нареч. Разг. Дебнешком. |
дебнешком - нареч. Като дебна; предпазливо. |
дебри - само мн. 1. Гъсти, непроходими гори. 2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на матем... |
дебют - мн. дебюти, (два) дебюта, м. 1. Първо излизане на сцена. 2. Първа публична изява. 3. Спец. В шахмата — начало на партия. |
дебютант - мн. дебютанти, м. Този, който дебютира. // прил. дебютантски, дебютантска, дебютантско, мн. дебютантски. |
дебютантка - мн. дебютантки, ж. Жена дебютант. |
дебютирам - дебютираш, несв. и св. 1. За първи път излизам на сцена. 2. За първи път се проявявам в някаква област. |
дева - мн. деви, ж. 1. Остар. Девойка. 2. Остар. Девица. 3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември). • Дева Мария. Майката ... |
девалвация - мн. девалвации, ж. 1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда вал... |
девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
девесил - само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицина... |
деветима - числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
деветка - мн. деветки, ж. 1. Цифрата на числото девет. 2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа. 3. Разг. Превозно средство, означено с ... |
девиз - мн. девизи, (два) девиза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е '... |
девизи - само мн. Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания. |
девица - мн. девици, ж. 1. Остар. Мома, девойка. 2. Девствена жена. // прил. девически, девическа, девическо, мн. девически. Девическа гимн... |