| Буква Д |
|---|
| дотежавам - дотежаваш, несв. и дотежа, св. 1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна. 2. На кого. В тежест съм ... |
| дотогава - нареч. До определен минал или бъдеш момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дото... |
| дотолкова - нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното. |
| дотолкоз - нареч. Разг. Дотолкова. |
| дотрябва ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), св. 1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се! 2. Пренебр. Не изпитва... |
| дотрябвам - дотрябваш, св.; на кого. Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи. |
| дотук - нареч. 1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей. 2. До този момент, за който се говор... |
| дотука - нареч. Дотук. |
| дотъмнее ми - мин. св. дотъмня ми, мин. прич. дотъмняло ми, св. — вж. дотъмнява ми. |
| дотъмнява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и дотъмнее ми, св.; безл. 1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от... |
| дотърча - дотърчиш, мин. св. дотърчах, мин. прич. дотърчал, св. — вж. дотърчавам. |
| дотърчавам - дотърчаваш, несв. и дотърча, св. Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам. |
| дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
| дотътрям - дотътряш, несв. и дотътря, св. 1. Какво/кого. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам. 2. Прен. Раз... |
| дотягам - дотягаш, несв. и дотегна, св.; на кого. Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна. |
| дофтасам - дофтасаш, св. - вж. дофтасвам. |
| дофтасвам - дофтасваш, несв. и дофтасам, св. Разг. Довтасвам. |
| дохаждам - дохаждаш, несв. Диал. Дохождам. |
| доход - мн. доходи, м. Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за с... |
| доходен - доходна, доходно, мн. доходни, прил. Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание. // същ. доходност, доходността, ж. |
| доходоносен - доходоносна, доходоносно, мн. доходоносни, прил. Доходен. |
| доцент - мн. доценти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекцион... |
| доцентура - мн. доцентури, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място. |
| дочакам - дочакаш, св. — вж. дочаквам. |
| дочаквам - дочакваш, несв. и дочакам, св. 1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватба... |
| дочернее ми - мин. св. дочерня ми, мин. прич. дочерняло ми, св. — вж. дочернява ми. |
| дочернява ми - (или ти. му, й, ни, ви, им), несв. и дочернее ми, св.; безл. 1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.;... |
| дочувам - дочуваш, несв. и дочуя, св.; какво. 1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента и. 2. Прен.... |
| дочуя - дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св. — вж. дочувам. |
| доще ми се - мин. св. дощя ми се, мин. прич. дощял ми се, св. — вж. дощява ми се. |
| дощява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доще ми се, св. Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ... |
| доя - доиш, мин. св. доих, мин. прич. доил, несв. 1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя крави... |
| дояде ми се - мин. св. дояде ми се, мин. прич. доял ми се, се. — вж. дояжда ми се. |
| доядее ме - мин. св. доядя ме, мин. прич. доядяло ме, св. — вж. доядява ме. |
| доядява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядее ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се. |
| дояжда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и дояде ми се, св. Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Доя... |
| дояч - мн. доячи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.). |
| доячка - мн. доячки, ж. Жена дояч. |
| драг - драга, драго, мн. драги, прил. 1. Който вдъхва нежност, радост, приятелство, любов; мил, скъп, свиден, желан. Драги приятели. Той ... |
| драгинко - мн. драгинковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му. |