Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Д
девойка - мн. девойки, ж. Млада жена, момиче.
девствен - девствена, девствено, мн. девствени, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствена жена. 2. Прен. Който не е док...
девственица - мн. девственици, ж. Девствена жена.
дегазатор - мн. дегазатори, (два) дегазатора, м. Спец. 1. Уред за дегазация. 2. Лице, което извършва дегазация.
дегазация - мн. дегазации, ж. Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение.
дегазирам - дегазираш, несв. и св.; какво. Извършвам дегазация. Дегазирам облекло.
дегенерат - мн. дегенерати, (два) дегенерата, м. 1. Спец. В биологията — организъм, който проявява дегенерация. 2. Прен. Духовно изроден човек...
дегенерация - мн. дегенерации, ж. Израждане, влошаване или изгубване на някои качества.
дегенерирам - дегенерираш, несв. и св. Търпя дегенерация; израждам се.
дегизирам - дегизираш, несв. и св.; кого. Променям вида, за да не бъде разпознат. - дегизирам се. Дегизирам себе си.
деградация - мн. деградации, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността.
деградирам - деградираш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам.
дегустатор - мн. дегустатори, м. Спец. Специалист по дегустация.
дегустация - мн. дегустации, ж. Определяне качествата на хранителни продукти или напитки чрез опитване. В механата организират дегустация на ви...
дегустирам - дегустираш, несв. и св.; какво. Извършвам дегустация.
дедукция - мн. дедукции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните...
деен - дейна, дейно, мн. дейни, прил. 1. Който активно работи; енергичен. Деен човек. 2. Който се характеризира с активна работа. Дейно у...
деепричастие - мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.
дееспособен - дееспособна, дееспособно, мн. дееспособни, прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек. // същ. дееспособност, дееспос...
деец - мн. дейци, м. Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци.
дежурен - дежурна, дежурно, мн. дежурни, прил. 1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин. 2. Който е свързан с дежурство...
дежурство - мн. дежурства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.
дежуря - дежуриш, мин. св. дежурих, мин. прич. дежурил, несв. 1. Изпълнявам дежурство. 2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо ...
дезертирам - дезертираш, несв. и св. 1. Самоволно напускам военна служба. 2. Прен. Отказвам се от изпълнението на някакво задължение.
дезертьор - мн. дезертьори, м. Човек, който дезертира.
дезертьорство - мн. дезертьорства, ср. Проява на дезертьор.
дезинсекция - само ед. Спец. Унищожаване на вредни насекоми.
дезинтересирам се - дезинтересираш се, несв. и св. Преставам да се интересувам.
дезинфектирам - дезинфектираш, несв. и св. Извършвам дезинфекция.
дезинфекцирам - дезинфекцираш, несв. и св. Дезинфектирам.
дезинфеция - мн. дезинфекции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства. // прил. дезинфекционен, дезинфек...
дезинформирам - дезинформираш, несв. и св.; кого. Въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация.
дезодорант - мн. дезодоранти, (два) дезодоранта, м. Козметично средство за обезмирисяване на тялото.
дезодорирам - дезодорираш, несв. и св.; какво/кого. Обезмирисявам с напръскване с дезодорант. — дезодорирам се. Обезмирисявам се чрез напръскван...
дезорганизация - мн. дезорганизации, ж. Разстройство на организацията, нарушаване на реда или дисциплината.
дезорганизирам - дезорганизираш, несв. и св. Провеждам дезорганизация.
дезориентация - мн. дезориентации, ж. 1. Изгубване на посоката на движение или на знанието за положение в пространството. 2. Прен. Състояние на не...
дезориентирам - дезориентираш, несв. и св. Лишавам от правилна ориентация; заблуждавам.
дейност - дейността, мн. дейности, ж. Съвкупност от действия в някаква област; работа. Обществена дейност. Умствена дейност.
действам - действаш, несв. 1. Върша някакво действие. Ръцете ми действат автоматично. 2. Проявявам се по определен начин; постъпвам. Действаш...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: