| Буква Д |
|---|
| диване - мн. диванета, ср. Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване! |
| дивачка - мн. дивачки, ж. Жена дивак. |
| дивашки - дивашка, дивашко, мн. дивашки, прил. Който се отнася до дивак. Дивашки вик. |
| диващина - мн. диващини, ж. 1. Проява на дивак. 2. Глупава постъпка, безсмислица. |
| дивен - дивна, дивно, мн. дивни, прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов... |
| диверсант - мн. диверсанти, м. Участник в диверсия. // прил. диверсантски, диверсантска, диверсантско, мн. диверсантски. |
| диверсификация - само ед. Отказ от едностранчива специализация, придобиване на многостранен, многоотраслов характер. |
| диверсия - мн. диверсии, ж. 1. Подривна дейност на подготвени агенти срещу установен държавен ред или срещу различни обекти; саботаж. 2. Спец... |
| дивеч - само ед. 1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч. 2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. ... |
| дивечовъдство - само ед. Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии. |
| дивея - дивееш, мин. св. дивях, мин. прич. дивял, несв. 1. Живея примитивно, откъснато. 2. Проявявам се като див, невъзпитан човек. 3. Жар... |
| дивидент - мн. дивиденти, м. Спец. Части от печалбата, които се изплащат на акционерите пропорционално на вложения капитал. • Трупам политиче... |
| дивизия - мн. дивизии, ж. Голямо войсково обединение на няколко еднородни или разнородни части. Танкова дивизия. |
| дивотия - мн. дивотии, ж. 1. Състояние на пър-вобитност, изостаналост, некултурност; простотия. 2. Разг. Глупава постъпка, щуротия. 3. Разг.... |
| дивя се - дивиш се, мин. св. дивих се, мин. прич. дивил се, несв. Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка. |
| дига - мн. диги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи. |
| дигам - дигаш, несв. Вдигам. |
| дидактика - само ед. Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение. |
| дидактичен - дидактична, дидактично, мн. дидактични, прил. 1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод. 2. Който изразява склонност към п... |
| диджей - диджеят, диджея, мн. диджеи, м. Разг. Дисководещ. |
| диез - мн. диези, (два) диеза, м. Спец. В музиката — знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон. |
| диета - мн. диети, ж. Специален режим на хранене, съобразен със състоянието на организма. Плодова диета. |
| диетичен - диетична, диетично, мн. диетични, прил. Който е съобразен с някаква диета. Диетичен режим. Диетична кухня. |
| диетически - диетическа, диетическо, мн. диетически, прил. Диетичен. |
| дизайн - само ед. Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност. |
| дизайнер - мн. дизайнери, м. Специалист по дизайн. |
| дизайнерка - мн. дизайнерки, ж. Жена дизайнер. |
| дизел - мн. дизели, (два) дизела, м. Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва. // прил. ... |
| дизентерия - мн. дизентерии, ж. Остра заразна болест, засягаща дебелото черво, която е съпроводена със силни болки в корема и примесени с кръв ... |
| диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. |
| дикиш - мн. дикиши, (два) дикиша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб. • Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност... |
| диксиленд - мн. диксиленди, (два) диксиленда, м. 1. Спец. В музиката — стил в джазовата музика. 2. Инструментален състав, който изпълнява музи... |
| диктат - само ед. 1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата. 2. Прен. Принудително налагане на мнение, схва... |
| диктатор - мн. диктатори, м. 1. Управител с неограничена власт. 2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник. // прил. диктаторски, диктаторс... |
| диктатура - мн. диктатури, ж. 1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа. 2. Прен. Катего... |
| диктовка - мн. диктовки, ж. 1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише. 2. Начин на обучение в правописни навици чрез писа... |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
| диктофон - мн. диктофони, (два) диктофона, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, част... |
| диктувам - диктуваш, несв. ; какво. 1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице. 2. Прен. Налагам мнението си, принужда... |
| дикция - само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция. |