Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Д
догодина - нареч. През непосредствено следващата година. Завършвам догодина.
догонвам - догонваш, несв. и догоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата . 2. Прен. Стремя се да настигна по успе...
догоня - догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св. — вж. догонвам.
догоре - нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре.
догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям.
дограма - само ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата.
дограмаджия - мн. дограмаджии, м. Майстор на дограма; дърводелец. // прил. дограмаджийски, дограмаджийска, дограмаджийско, мн. дограмаджийски.
догрешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догрешее ме, св.; безл. Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша...
догрешее ме - мин. св. догреша ме, мин. прич догрешало ме, св. — вж. догрешава ме.
додавам - додаваш, несв. и додам, св. 1. Какво. Давам допълнително към нещо вече дадено (обикн. пари). Додадох още сто лева. 2. Казвам допъл...
додам - додадеш, мин. св. додадох, мин. прич. додал, св. — вж. додавам.
додатък - мн. додатъци, (два) додатъка, м. Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни: добавка.
доде - нареч. и съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нива...
додее ми - мин. св. додя ми, мин. прич. додяло ми, св. — вж. додява ми.
додето - нареч. и съюз. Разг. 1. Доде (в 1 знач.). 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен простра...
додея - додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св. — вж. додявам.
додява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и додее ми, св.; безл. Омръзва ми, става ми скучно.
додявам - додяваш, несв. и додея, св.;на кого. Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал!
доен - дойна, дойно, мн. дойни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава. • Дойна крава. Разг. Богат човек, който е пост...
дожалее ми - мин. св. дожаля ми, мин. прич. дожаляло ми, св. - вж. дожалява ми.
дожалява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и дожалее ми, св.; безл. Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо.
доживея - доживееш, мин. св. доживях, мин. прич. доживял, св. — вж. доживявам.
доживотен - доживотна, доживотно, мн. доживотни, прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор.
доживявам - доживяваш, несв. и доживея, св. 1. Какво. Живея края на живота си; доизживявам 2. Какво, до какво. Дочаквам нещо (да стане). Дожив...
доза - мн. дози, ж. 1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози слад...
дозатор - мн. дозатори, (два) дозатора, м. 1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество. 2. Съд за отмерване на опред...
доземи - нареч. Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи.
дозирам - дозираш, несв. и св.; какво. Определям, размервам дози от нещо. Маслото при готвене трябва да е добре дозирано. // същ. дозиране, ...
дозировка - обикн. ед. 1. Дозиране. 2. Разг. Доза (в 1 знач.). // прил. дозировъчен, дозировъчна, дозировъчно, мн. дозировъчни.
дознание - мн. дознания, ср. Спец. В правото - предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отра...
доилен - доилна, доилно, мн. доилни, прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина.
доилка - мн. доилки, ж. Уред за механично доене на животни.
доиска ми се - мин. св. доиска ми се, мин. прич. доискало ми се, св. — вж. доисква ми се.
доисква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доиска ми се, св. Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко...
дойда - дойдеш, мин. св. дойдох, мин. прич. дошъл, св. — вж. идвам.
дойка - мн. дойки, ж. 1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. 2. Детегледачка, бавачка.
док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.
докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам.
доказателство - мн. доказателства, ср. 1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказател...
доказвам - доказваш, несв. и докажа, св. 1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотеза...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: