| Буква Д |
|---|
| догодина - нареч. През непосредствено следващата година. Завършвам догодина. |
| догонвам - догонваш, несв. и догоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата . 2. Прен. Стремя се да настигна по успе... |
| догоня - догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св. — вж. догонвам. |
| догоре - нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре. |
| догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям. |
| дограма - само ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата. |
| дограмаджия - мн. дограмаджии, м. Майстор на дограма; дърводелец. // прил. дограмаджийски, дограмаджийска, дограмаджийско, мн. дограмаджийски. |
| догрешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догрешее ме, св.; безл. Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша... |
| догрешее ме - мин. св. догреша ме, мин. прич догрешало ме, св. — вж. догрешава ме. |
| додавам - додаваш, несв. и додам, св. 1. Какво. Давам допълнително към нещо вече дадено (обикн. пари). Додадох още сто лева. 2. Казвам допъл... |
| додам - додадеш, мин. св. додадох, мин. прич. додал, св. — вж. додавам. |
| додатък - мн. додатъци, (два) додатъка, м. Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни: добавка. |
| доде - нареч. и съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нива... |
| додее ми - мин. св. додя ми, мин. прич. додяло ми, св. — вж. додява ми. |
| додето - нареч. и съюз. Разг. 1. Доде (в 1 знач.). 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен простра... |
| додея - додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св. — вж. додявам. |
| додява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и додее ми, св.; безл. Омръзва ми, става ми скучно. |
| додявам - додяваш, несв. и додея, св.;на кого. Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал! |
| доен - дойна, дойно, мн. дойни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава. • Дойна крава. Разг. Богат човек, който е пост... |
| дожалее ми - мин. св. дожаля ми, мин. прич. дожаляло ми, св. - вж. дожалява ми. |
| дожалява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и дожалее ми, св.; безл. Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо. |
| доживея - доживееш, мин. св. доживях, мин. прич. доживял, св. — вж. доживявам. |
| доживотен - доживотна, доживотно, мн. доживотни, прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор. |
| доживявам - доживяваш, несв. и доживея, св. 1. Какво. Живея края на живота си; доизживявам 2. Какво, до какво. Дочаквам нещо (да стане). Дожив... |
| доза - мн. дози, ж. 1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози слад... |
| дозатор - мн. дозатори, (два) дозатора, м. 1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество. 2. Съд за отмерване на опред... |
| доземи - нареч. Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи. |
| дозирам - дозираш, несв. и св.; какво. Определям, размервам дози от нещо. Маслото при готвене трябва да е добре дозирано. // същ. дозиране, ... |
| дозировка - обикн. ед. 1. Дозиране. 2. Разг. Доза (в 1 знач.). // прил. дозировъчен, дозировъчна, дозировъчно, мн. дозировъчни. |
| дознание - мн. дознания, ср. Спец. В правото - предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отра... |
| доилен - доилна, доилно, мн. доилни, прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина. |
| доилка - мн. доилки, ж. Уред за механично доене на животни. |
| доиска ми се - мин. св. доиска ми се, мин. прич. доискало ми се, св. — вж. доисква ми се. |
| доисква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доиска ми се, св. Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко... |
| дойда - дойдеш, мин. св. дойдох, мин. прич. дошъл, св. — вж. идвам. |
| дойка - мн. дойки, ж. 1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. 2. Детегледачка, бавачка. |
| док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби. |
| докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам. |
| доказателство - мн. доказателства, ср. 1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказател... |
| доказвам - доказваш, несв. и докажа, св. 1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотеза... |