| Буква Д |
|---|
| домилява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и домилее ми, св.; безл. Става ми мило, обхваща ме жал; дожалява ми. |
| доминанта - мн. доминанти, ж. Доминантен признак, идея, мисъл и др. |
| доминантен - доминантна, доминантно, мн. доминантни, прил. Който доминира. Доминантен цвят. |
| доминион - мн. доминиони, (два) доминиона, м. Всяка от бившите британски колонии, която е със самостоятелно управление, но се включва в Брита... |
| доминирам - доминираш, несв. и св. Преобладавам, имам надмощие. Бялото доминира в роклята. В играта доминираха гостите. |
| домино - само ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки... |
| домогвам се - домогваш се, несв. и домогна се, св.;до какво/до кого. 1. С усилия, с много труд се опитвам да постигна нещо; стремя се. Домогвам ... |
| домогна се - домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св. - вж. домогвам се. |
| доморасъл - доморасла, доморасло, мн. доморасли, прил. 1. Който е расъл, развивал се е в своята страна, у дома. Доморасла политика. 2. Прен. П... |
| домоуправител - домоуправителят, домоуправителя, мн. домоуправители, м. 1. Човек, натоварен да се грижи за административните въпроси в голяма жили... |
| домофон - мн. домофони, (два) домофона, м. Приспособление за осъществяване на разговор от входа на сграда с всяко от жилищата в нея. |
| домочадие - мн. домочадия, ср. 1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо. 2. Семейство. |
| домошар - домошарят, домошаря, мн. домошари, м. Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. П... |
| домъквам - домъкваш, несв. и домъкна, св. 1. Какво/кого. Донасям с мъкнене или с много усилия. Едва домъкнах дървата. 2. Кого. Довеждам насил... |
| домъкна - домъкнеш, мин. св. домъкнах, мин. прич. домъкнал, св. — вж. домъквам. |
| домързи ме - мин. св. домързя ме, мин. прич. до-мързяло ме, св. — вж. домързява ме. |
| домързява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързи ме, св.; безл. Обхваща ме мързел, леност. |
| домъчнее ми - мин. св. домъчня ми, мин. прич. домъчняло ми, св. - вж. домъчнява ми. |
| домъчнява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и домъчнее ми, св.; безл. Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми. |
| дон - само ед. В Испания — благородническа титла; господин. |
| донаборник - мн. донаборници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата. |
| донасям - донасяш, несв. и донеса, св. 1. Какво/ кого. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците ... |
| донеса - донесеш, мин. св. донесох, мин. прич. донесъл, св. — вж. донасям. |
| донесение - мн. донесения, ср. 1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение. 2. Донос... |
| доникъде - нареч. 1. До никое място. Пътят не води доникъде. 2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш. |
| донор - мн. донори, м. 1. Дарител. 2. Спец. В медицината — кръводарител. 3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив чове... |
| донос - мн. доноси, (два) доноса, м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого. |
| доносник - мн. доносници, м. Човек, който прави доноси. |
| доноснича - доносничиш, мин. св. доносничих, мин. прич. доносничил, несв. Правя доноси. |
| донякога - нареч. Остар. След известно време; някога. |
| донякъде - нареч. 1. До някое място. Ще те придружа донякъде. 2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера. |
| допада ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и допадне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложени... |
| допадам - допадаш, несв. и допадна, св. 1. На кого. Предизвиквам у някого чувство на благо-разположеност, на задоволство; харесвам се. 2. На... |
| допадна - допаднеш, мин. св. допаднах, мин. прич. допаднал, св. — вж. допадам. |
| допадне ми - мин. св. допадна ми, мин. прич. допаднал ми, св.— вж. допада ми. |
| допинг - само ед. Спец. Средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност. Приемам допинг. // прил. допингов, ... |
| допир - само ед. 1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него. 2. Прен. Пряка връзка, ... |
| допирам - допираш, несв. и допра, св. 1. Какво, до какво, о какво. Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт ... |
| допирателен - допирателна, допирателно, мн. допирателни, прил. Който се допира поне в една точка. |
| допирателна - мн. допирателни, ж. Спец. В математиката — права линия, която се допира до окръжност. |