| Буква Д |
|---|
| делегат - мн. делегати, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференци... |
| делегация - мн. делегации, ж. Група делегати. Правителствена делегация. |
| делегирам - делегираш, несв. и св.; кого. Изпращам като делегат. • Делегирам права. Упълномощавам. |
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| деление - мн. деления, ср. 1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове. 2. Разстоянието между две черти от скалата на измерват... |
| делибашия - мн. делибашии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който извършвал грабежи и насилия. 2. Прен. Буен, разпуснат човек. |
| деликатен - деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил. 1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек. 2. Който има не... |
| деликатес - мн. деликатеси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси. // прил. деликатесен, деликатесна, ... |
| делим - делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делимо - мн. делими, ср. Спец. В математиката - число или величина, които се делят. |
| делириум - само ед. 1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и... |
| делитба - мн. делитби, ж. 1. Поделяне на имущество; делба. 2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение. // прил. делитбен, де... |
| делител - делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. |
| делия - мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |
| делко - мн. делка, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра. |
| делник - мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник.... |
| дело - мн. дела, ср. 1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела. 2. Само ед. ... |
| делови - делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, п... |
| деловит - деловита, деловито, мн. деловити,прил. 1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.). 2. Който е... |
| деловодител - деловодителят, деловодителя, мн. деловодители, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и ... |
| деловодство - само ед. 1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение. 2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене ... |
| делопроизводство - само ед. Деловодство (в 1 знач.). |
| делта - мн. делти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него. |
| делтаплан - мн. делтаплани, (два) делтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се ... |
| делтапланеризъм - само ед. Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан. |
| делтапланерист - мн. делтапланеристи, м. Лице, което лети с делтаплан. |
| делувиален - делувиална, делувиално, мн. делувиални, прил. Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви. |
| делувий - делувият, делувия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по п... |
| делфин - само ед. Спец. В спорта - плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад. |
| делфинариум - мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и д... |
| деля - делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв. 1. Какво/кого. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата. 2. Ко... |
| демагог - мн. демагози, м. Лице, което си служи с демагогия. |
| демагогия - само ед. 1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на ко... |
| демагогствам - демагогстваш, несв. Служа си с демагогия. |
| демагогствувам - демагогствуваш, несв. Демагогствам. |
| демакиаж - само ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж. |
| демаркационен - демаркационна, демаркационно, мн. демаркационни, прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен. • Демарк... |
| демаскирам - демаскираш, несв. и св. 1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие. 2. Разкривам истинския облик, същността на н... |
| дембел - мн. дембели, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник. |
| дембелин - мн. дембели, м. Разг. Дембел. |