| Буква Д |
|---|
| довека - нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека. |
| довеки - нареч. Довека. |
| доверен - доверена, доверено, мн. доверени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел. // същ. довереност, довереността, ... |
| довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
| довереница - мн. довереници, ж. Жена довереник. |
| довереничка - мн. доверенички, ж. Довереница. |
| доверие - само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. ... |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
| доверителен - доверителна, доверително, мн. доверителни, прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен ра... |
| доверчив - доверчива, доверчиво, мн. доверчиви, прил. 1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете. 2. Който е израз на склонност към доверие. ... |
| доверя - довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св. — вж. доверявам. |
| доверявам - доверяваш, несв. и доверя, св. 1. Какво, на кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му сво... |
| довечера - нареч. Тази вечер, най-близката предстояща вечер, днес вечерта. Ще се видим довечера. |
| довея - довееш, мин. св. довях и довеях, мин. прич. довял и довеял, св. — вж. довявам. |
| довиждане - Поздрав при сбогуване, с който се предполагат нови срещи; до нови срещи. |
| довлека - довлечеш, мин. св. довлякох, мин. прич. довлякъл, св. — вж. довличам. |
| довличам - довличаш, несв. и довлека, св. 1. Какво/кого. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е ... |
| довод - мн. доводи, (два) довода, м. Мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент. Твоите доводи са добре извес... |
| доволен - доволна, доволно, мн. доволни, прил. 1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръково... |
| довтасам - довтасаш, св. - вж. довтасвам. |
| довтасвам - довтасваш, несв. и довтасам, св. Разг. Внезапно пристигам някъде, където не ме очакват, а и (често) съм нежелан. Не се минаха и пе... |
| довършителен - довършителна, довършително, мн. довършителни, прил. Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни... |
| довявам - довяваш, несв. и довея, св.; какво. Докарвам до определено място чрез веене. Вятърът довя сухи листа. |
| дог - догът, дога, мн. догове, (два) дога, м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма. |
| догадка - мн. догадки, ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя... |
| догарям - догаряш, несв. и догоря, св. 1. Горя докрай, до последния предел. Огънят догаря. 2. Прен. Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам,... |
| догма - мн. догми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната... |
| догматизъм - само ед. Сляпо вярване и подчинение на определени догми, което отхвърля творческото мислене. |
| догматик - мн. догматици, м. 1. Човек с догматично мислене. 2. Спец. Специалист по догматика (в 1 знач.). |
| догматика - обикн. ед. 1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение. 2. Само ед. Догматизъм. |
| догматичен - догматична, догматично, мн. догматични, прил. 1. За който е характерен догматизъм. Догматично мислене. 2. Който се отнася до догма... |
| догматически - догматическа, догматическо, мн. догматически, прил. Догматичен. |
| догневее ме - мин. се. догневя ме, мин. прич. догневяло ме, св. — вж. догневява ме. |
| догневява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догневее ме, св.; безл. Обхваща ме гняв. |
| догнусее ме - мин. св. догнуся ме, мин. прич. догнусяло ме, св. — вж. догнусява ме. |
| догнусява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догнусее ме, св.; безл. Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо. |
| договарям - договаряш, несв. и договоря, св.; какво. Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките. — договарям се/договоря се. ... |
| договор - мн. договори, (два) договора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за ... |
| договореност - договореността, мн. договорености, ж. Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености. |
| договоря - договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св. - вж. договарям. |