| Буква Д |
|---|
| джуркам - джуркаш, несв.; какво. Разг. Разбивам варена коприва, боб и др. на каша с джуруляк. |
| джуруляк - мн. джуруляци, (два) джуруляка, м. Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване. |
| джус - джусът, джуса, само ед., м. Плодов сок. |
| дзифт - дзифтът, дзифта, само ед., м. Черна смола, асфалт; зифт. |
| дзън - междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло. |
| дзънкам - дзънкаш, несв. Издавам многократно звука "дзън". |
| диабет - само ед. Заболяване, съпроводено с нарушена дейност на жлезите с вътрешна секреция, което води до повишено отделяне на урина и пот... |
| диабетик - мн. диабетици, м. Болен от диабет човек. |
| диабетичен - диабетична, диабетично, мн. диабетични, прил. Който се отнася до диабет или до диабетик. Диабетичен хляб. |
| диабетичка - мн. диабетички, ж. Жена диабетик. |
| диагноза - мн. диагнози, ж. 1. Спец. В медицината — определяне на заболяването въз основа на проведени изследвания и обстоен преглед. Точна д... |
| диагностирам - диагностираш, несв. и св. Поставям диагноза. |
| диагностичен - диагностична, диагностично, мн. диагностични, прил. Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт. |
| диагонал - мн. диагонали, (два) диагонала, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи къ... |
| диаграма - мн. диаграми, ж. Графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини. Кръгова диаграма. // прил. диаграмен... |
| диадема - мн. диадеми, ж. 1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона. 2. Прен. Разг. Предмет за задържане на косата с форма... |
| диакритичен - диакритична, диакритично, мн. диакритични, прил. • Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означ... |
| диакритически - диакритическа, диакритическо, мн. диакритически, прил. Диакритичен. |
| диалект - мн. диалекти, (два) диалекта, м. Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност ... |
| диалектизъм - мн. диалектизми, (два) диалектизъма, м. Спец. Езиков елемент, който е присъщ само на един диалект. Речта на Елин-Пелиновите герои ... |
| диалектик - мн. диалектици, м. Последовател на диалектиката като наука. |
| диалектика - само ед. 1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимнат... |
| диалектичен - диалектична, диалектично, мн. диалектични, прил. Който се основава на диалектиката. Диалектичен метод. |
| диалектически - диалектическа, диалектическо, мн. диалектически, прил. Диалектичен. |
| диалектология - само ед. Дял от езикознанието, който изучава и систематизира диалектите на един език. |
| диалог - мн. диалози, (два) диалога, м. 1. Разговор между две лица или между група хора. 2. Спец. В литературата — разговор между действащи... |
| диамант - мн. диаманти, (два) диаманта, м. 1. Само ед. Прозрачен, често безцветен минерал със силен блясък и голяма твърдост, който е модифи... |
| диаметрален - диаметрална, диаметрално, мн. диаметрални, прил. 1. Който се отнася до диаметър. 2. Прен. Противоположен, в най-голяма сила различ... |
| диаметър - мн. диаметри, (два) диаметъра, м. 1. Отрязък от права линия, която минава през центъра на окръжност и свързва две точки от окръжно... |
| диапазон - само ед. 1. Спец. В музиката — съвкупност от звуци с различна височина, достъпни за един глас или музикален инструмент. 2. Прен. О... |
| диапозитив - мн. диапозитиви, (два) диапозитива, м. Фотографска снимка върху прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане на екран с по... |
| диапрожекция - мн. диапрожекции, ж. Прожекция на диапозитиви. |
| диария - мн. диарии, ж. Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни ... |
| диафилм - мн. диафилми, (два) диафилма, м. Късометражен филм, съставен от диапозитиви. |
| диафрагма - мн. диафрагми, ж. 1. Сухожилно-мус-кулна преграда, отделяща гръдната кухина от коремната при човека и другите бозайници. 2. Спец. ... |
| диахрония - само ед. Спец. 1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план. 2. Историческа послед... |
| дибидюс - нареч. Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола. |
| див - дива, диво, мн. диви, прил. 1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена. 2. Който не е култивиран или о... |
| дивак - мн. диваци, м. 1. Човек, който принадлежи към първобитно племе. 2. Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивос... |
| диван - мн. дивани, (два) дивана, м. 1. Тапицирано канапе с облегалка. 2. Истор. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която ... |