другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е добър другар. 2. Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения. 3. Истор. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин. 4. Разг. Съпруг. // прил. другарски, другарска, другарско, мн. другарски.

Companion