Буква Д |
диспутирам - диспутираш, несв. и св. Водя диспут, участвам в диспут. |
дистанционен - дистанционна, дистанционно, мн. дистанционни, прил. 1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление. 2. ... |
дистанцирам - дистанцираш, несв. и св. Поставям на разстояние; разграничавам. — дистанцирам се. Стоя на разстояние; разграничавам се. Дистанцира... |
дистанция - мн. дистанции, ж. 1. Разстояние между две неща. При движение всеки водач на превозно средство трябва да спазва необходимата дистан... |
дистрибутор - мн. дистрибутори, м. 1. Фирма или лице, които се занимават с разпределението, разпространението и продажбата на стоки. 2. Разпреде... |
дистрибуция - мн. дистрибуции, ж. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, кат... |
дисхармония - мн. дисхармонии, ж. 1. Липса на хармония; несъответствие. 2. Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Модата понякога се стр... |
дисцип - само ед. Разг. Специализирано заведение за изтърпяване на дисциплинарни наказания по време на военна служба; военен затвор. |
дисциплина - само ед. 1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Желязна дисциплина. 2. Съзнание за спазван... |
дисциплинарен - дисциплинарна, дисциплинарно, мн. дисциплинарни, прил. Който се отнася до поддържането на дисциплината, до санкциониране при наруш... |
дисциплиниран - дисциплинирана, дисциплинирано, мн. дисциплинирани, прил. Който спазва дисциплината; възпитан. Дисциплиниран ученик. // същ. дисци... |
дитирамб - мн. дитирамби, (два) дитирамба, м. 1. Възторжено лирическо произведение за тържествена възхвала на някого или нещо. 2. Прен. Само ... |
диуретичен - диуретечна, диуретечно, мн. диуретечни, прил. Спец. Който предизвиква обилно отделяне на урина. Диуретични средства. Диуретичен ча... |
диференциал - мн. диференциали, (два) диференциала, м. 1. В математиката — главна линейна част на нарастване на математическа величина (функция)... |
диференциален - диференциална, диференциално, мн. диференциални, прил. 1. Който се отнася до диференциал (в 1 знач.). Диференциално смятане. 2. Ко... |
диференциация - мн. диференциации, ж. 1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация. 2. Спец. В езикознан... |
диференцирам - диференцираш, несв. и св.; какво. Разграничавам, разпределям, разчленявам. — диференцирам се. Разграничавам се, отделям се от нещо... |
дифтерит - само ед. 1. Дифтерия. 2. Заболяване при птиците, изразяващо се в поява на жълтеникави ципи по лигавицата в гърлото и устата. |
дифтерия - само ед. Предимно детска остро-заразна болест, изразяваща се в поява на плътни налепи по сливиците и оток, който затруднява дишане... |
дифтонг - мн. дифтонги, (два) дифтонга, м. В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, б... |
дифузия - мн. дифузни, ж. Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове. // прил. дифузен... |
дихание - мн. дихания, ср. 1. Въздухът, който се поема и издишва на един път; дъх. Топля с диханието си. 2. Миризма, аромат. Приятно дихание... |
дихателен - дихателна, дихателно, мн. дихателни, прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система. • Дихателен апарат. Уред за дишане при л... |
дишам - дишаш, несв. 1. Поемам и изпускам въздух с белите дробове. След дългото бягане дишаше тежко. 2. Какво. Вдишвам, поемам дълбоко. Ди... |
дишане - мн. дишания ср. 1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физи... |
длан - дланта, мн. длани, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите. • Като дланта ... |
длето - мн. длета, ср. Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето. |
длъгнест - длъгнеста, длъгнесто, мн. длъгнести, прил. Разг. Който има по-голяма дължина от ширината; продълговат. Длъгнесто парче плат. Длъгн... |
длъжен - длъжна, длъжно, мн. длъжни, прил. 1. Който има дълг, заем към някого. 2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини... |
длъжник - мн. длъжници, м. 1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого. 2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал и... |
длъжност - длъжността, мн. длъжности, ж. Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или... |
дневален - дневална, дневално, мн. дневални, прил 1. В армия, затвор и др. — който дава дневен наряд в помощ на друг дежурен за поддържане на... |
дневен - дневна, дневно, мн. дневни, прил. 1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура. 2. Който се извършва, протича пр... |
дневник - мн. дневници, (два) дневника, м. 1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния ... |
днес - нареч. 1. В течащия в момента на говоренето ден. Днес няма да ходя никъде. 2. В епохата, в която живеем, сега. Днес това поведение... |
днес-утре - нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне. |
днеска - нареч. Разг. Днес. • Като днеска (виждам/гледам някого). Много ясно, като в момента. |
днешен - днешна, днешно, мн. днешни, прил. 1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата. 2. Който се отнася къ... |
до - предлог. За означаване на: 1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се ... |
до- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довърш... |