| Буква В |
|---|
| вест - вестта, мн. вести.Съобщение, известие, новина. |
| весталка - мн. весталки, ж.Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън. |
| вестиарий - (лат. vestiarius)Ист. Средновековен византийски сановник - пазител на облеклото в двореца. |
| вестибуларен - (фр. vestibulaire по лат. vestibulum 'преддверие')Анат. Отнасящ се до преддверието на ушния лабиринт.вестибуларен апарат... |
| вестибюл - мн. вестибюли, (два) вестибюла.1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.2. Широко проходно по... |
| вестител - вестителят, вестителя, мн. вестители.Човек, който носи и огласява вест; вестоносец. |
| вестник - мн. вестници, (два) вестника, м.1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.2. Оста... |
| вестникар - вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м.1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.2. Разг. Издател и/или собстве... |
| вестникарка - мн. вестникарки, ж.Жена вестникар. |
| вестникарство - само ед.Занятие на вестникар. |
| вестникопродавец - мн. вестникопродавци.Продавач на вестници. |
| вестовой - вестовоят, вестовоя, мн. вестовои.Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер. |
| вестоносец - мн. вестоносци.Остар. Вестител. |
| вестя се - вестиш се, вестих се, вестил се — вж. вестявам се. |
| вестявам се - вестяваш се, вестя се.Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци. |
| веся - весиш, весих, весил.1. Окачвам да виси.2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и по-люлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това ... |
| ветеран - мн. ветерани.1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя о... |
| ветеринар - ветеринарят, ветеринаря, мн. ветеринари.Разг. Ветеринарен лекар или техник. |
| ветеринарен - ветеринарна, ветеринарно, мн. ветеринарни, прил.Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.• Ветери... |
| ветеринария - (лат. veterinaria по veterina 'впрегатен добитък')Наука за анатомията, физиологията, заболяванията и лечението на домашн... |
| ветеринарномедицински - ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедицински, прил.Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарно... |
| вето - само ед.Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражн... |
| ветрея - ветрееш, ветрях, ветрял.1. Ветрея се (в 1 знач.).2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.— ветр... |
| ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в... |
| ветрило - мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето п... |
| ветровит - ветровита, ветровито, мн. ветровити.1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.2. През който духа вятър... |
| ветромер - мн. ветромери, (два) ветромера.Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. |
| ветропоказател - ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя.Уред или приспособление за определяне посоката на вя... |
| ветроход - мн. ветроходи, (два) ветрохода.Ветроходка. |
| ветроходен - ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни.1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта... |
| ветроходец - мн. ветроходци.Лице, което управлява ветроходен плавателен съд. |
| ветроходка - мн. ветроходки.Разг. Ветроходна лодка. |
| ветроходство - само ед.Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове. |
| вехна - вехнеш, вехнах, вехнал.1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.2. Прен. Губя свежест, линея, посърв... |
| вехт - вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти во... |
| вехтея - вехтееш, вехтях, вехтял.Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме. |
| вехтория - мн. вехтории.Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има. |
| вехтошар - вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари.1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети.2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който с... |
| вехтошарка - мн. вехтошарки.Жена вехтошар. |
| вече - нареч.1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.2. За посочване на промяна къ... |