Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква В
вест - вестта, мн. вести.Съобщение, известие, новина.
весталка - мн. весталки, ж.Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.
вестиарий - (лат. vestiarius)Ист. Средновековен византийски сановник - пазител на облеклото в двореца.
вестибуларен - (фр. vestibulaire по лат. vestibulum 'преддверие')Анат. Отнасящ се до преддверието на ушния лабиринт.вестибуларен апарат...
вестибюл - мн. вестибюли, (два) вестибюла.1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.2. Широко проходно по...
вестител - вестителят, вестителя, мн. вестители.Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.
вестник - мн. вестници, (два) вестника, м.1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.2. Оста...
вестникар - вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м.1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.2. Разг. Издател и/или собстве...
вестникарка - мн. вестникарки, ж.Жена вестникар.
вестникарство - само ед.Занятие на вестникар.
вестникопродавец - мн. вестникопродавци.Продавач на вестници.
вестовой - вестовоят, вестовоя, мн. вестовои.Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер.
вестоносец - мн. вестоносци.Остар. Вестител.
вестя се - вестиш се, вестих се, вестил се — вж. вестявам се.
вестявам се - вестяваш се, вестя се.Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.
веся - весиш, весих, весил.1. Окачвам да виси.2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и по-люлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това ...
ветеран - мн. ветерани.1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя о...
ветеринар - ветеринарят, ветеринаря, мн. ветеринари.Разг. Ветеринарен лекар или техник.
ветеринарен - ветеринарна, ветеринарно, мн. ветеринарни, прил.Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.• Ветери...
ветеринария - (лат. veterinaria по veterina 'впрегатен добитък')Наука за анатомията, физиологията, заболяванията и лечението на домашн...
ветеринарномедицински - ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедицински, прил.Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарно...
вето - само ед.Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражн...
ветрея - ветрееш, ветрях, ветрял.1. Ветрея се (в 1 знач.).2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.— ветр...
ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в...
ветрило - мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето п...
ветровит - ветровита, ветровито, мн. ветровити.1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.2. През който духа вятър...
ветромер - мн. ветромери, (два) ветромера.Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.
ветропоказател - ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя.Уред или приспособление за определяне посоката на вя...
ветроход - мн. ветроходи, (два) ветрохода.Ветроходка.
ветроходен - ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни.1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта...
ветроходец - мн. ветроходци.Лице, което управлява ветроходен плавателен съд.
ветроходка - мн. ветроходки.Разг. Ветроходна лодка.
ветроходство - само ед.Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове.
вехна - вехнеш, вехнах, вехнал.1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.2. Прен. Губя свежест, линея, посърв...
вехт - вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти во...
вехтея - вехтееш, вехтях, вехтял.Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.
вехтория - мн. вехтории.Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има.
вехтошар - вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари.1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети.2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който с...
вехтошарка - мн. вехтошарки.Жена вехтошар.
вече - нареч.1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.2. За посочване на промяна къ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: