Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква В
вран - врана, врано, мн. врани, прил.За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.
врана - мн. врани, ж.Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.
врат - вратът, врата, мн. вратове, (два) врата, м.Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.2. Само задна...
врата - мн. врати, ж.1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.2. Сами...
вратар - вратарят, вратаря, мн. вратари, м.Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). Вратарят спаси чист гол.// п...
вратник - мн. вратници, (два) вратника, м.Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.
вратня - мн. вратни, ж.Диал. Вратник.
вратовръзка - мн. вратовръзки, ж.Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж.
врач - врачът, врача, мн. врачове, м.Мъж, който врачува или лекува с билки.
врачка - мн. врачки, ж.Жена врач.
врачувам - врачуваш, несв.Предсказвам бъдещето или тълкувам миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб и пр.).
вред - нареч.Разг. Навсякъде, по всички места.
вреда - мн. вреди, ж. Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.// прил. вреден, вредна, вредно, мн. вредни. Вреден гризач. Това вредно...
вредител - вредителят, вредителя, мн. вредители, м.Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.
вредом - нареч. Разг.Вред.
вредя - вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, несв.Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.• Не вреди. Разг. ...
врежа - врежеш, мин. св. врязах, мин. прич. врязал, св.— вж. врязвам.
вреждам - вреждаш, несв; и вредя, св.1. Какво/ кого. Поставям в общ ред с други.2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам л...
врека се - вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св.— вж. вричам се.
врекна - врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.- вж. вряквам.
време - мн. времена, ср.1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във време...
временен - временна, временно, мн. временни, прил.Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Вр...
времетраене - само ед.Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.
врескало - мн. врескала, ср.Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи.
вресна - вреснеш, мин. св. вреснах, мин. прич.вреснал, св.— вж. врясвам.
вретенар - вретенарят, вретенаря, мн. вретенари; м.Циганин, който прави и продава вретена.
вретенарка - мн. вретенарки, ж.Циганка вретенар или съпруга на вретенар.
вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или...
врещя - врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещял, несв.1. За коза - продължително издавам пресеклив, треперлив глас.2. Прен. Разг. Прене...
вричам се - вричаш се, несв. и врека се, св.Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях.
вроден - вродена, вродено, мн. вродени, прил.Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена...
връв - връвта, мн. върви, ж.1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.2. Разг. Наниз. Имам две върв...
връз - предлог.Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето!
връзвам - връзваш, несв. и вържа, св.1. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и д...
връзка - мн. връзки, ж.1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.2. Разг. Вратовръзка.3. Няколк...
връзкар - връзкарят, връзкаря, мн. връзкари, м.Пренебр. Лице, което има връзки и се възползва от тях.
врънкало - мн. врънкала, ср.Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда.
врънкам - врънкаш, несв.Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал!
връстник - мн. връстници, м.Човек, който е на една възраст с друг човек.
връстница - мн. връстници, ж.Жена, която е на една възраст с друг човек.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: