Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква В
величая - величаеш, величах, величал.Провъзгласявам за велик, изключителен.
величествен - величествена, величествено, мн. величествени.Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие.
величество - мн. величества, ср.За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение.
величие - мн. величия.1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.2. Ирон. Издигнат в обществото човек.
величина - мн. величини, ж.1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.2. Духовна стойност, значимост. Той е от евро...
велкро - (англ. velcro)Материал за лесно закопчаване на дрехи, обувки и др. от две части - мъхеста и покрита с кукички.
велможа - мн. велможи, м. Истор.1. Знатен и богат сановник. Царски велможи2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи кат...
велосипед - мн. велосипеди, (два) велосипеда, м.Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.// прил. велосипеден, велосипедн...
велосипедист - мн. велосипедисти, м.Човек, който кара велосипед; колоездач.
велпапе - само ед.Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе.
велур - само ед.1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.// прил. велурен, ...
вена - мн. вени, ж.Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.// прил. венозен, в...
вендета - само ед.Кръвно отмъщение.
венди - (нем. Wende)Немско име на западните славяни, населявали цяла Източна Германия; изтребени или понемчени през XII-XVII в.
вендуза - мн. вендузи, ж.Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка.
Венера - (рус. Венера от лат. Venus, -eris)1. Мит. Древноримска богиня на любовта и красотата, съответна на гръцката Афродита.2. Aстpoн. Вт...
венерация - (лат. veneratio)Книж. Почитане.
венерически - венерическа, венерическо, мн. венерически, прил.• Венерическа болест. Спец. В медицината — общо название на заразни болести, преда...
венеролог - мн. венеролози, м.Лекар, специалист по венерическите болести.
венерология - (нлат. venerologia по лат. Venus, -eris 'богиня на любовта' + -логия)Мед. Дял от медицината, който изследва и лекува вен...
венец - мн. венци, (два) венеца, м.1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на бу...
вензел - мн. вензели, (два) вензела, м.Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм.
вента - (исп. venta 'крайпътна кръчма')Ист. Първична организация на карбонари.
вентил - мн. вентили, (два) вентила, м. Спец.1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.2. Приспособление на вътрешна автомобилна ...
вентилатор - мн. вентилатори, (два) вентилатора, м.1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.2. Устройство за прове...
вентилация - само ед.1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства.2. Системата от такива устройства и уреди.// прил. вентилацио...
вентилирам - вентилираш.Проветрявам с вентилатор.// същ. вентилиране.
вентуза - мн. вентузи.Вендуза.
венчавам - венчаваш, венчая.1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча?2. Разг. Участвам във венчавка като кум....
венчавка - мн. венчавки, ж.Църковен обред при сключване на брак.// прил. венчален, венчална, венчално, мн. венчални. Венчален пръстен. Венчал...
венчая - венчаеш, венчах, венчал.— вж. венчавам.
венче - мн.венчета, ср.1. Малък венец (в 1 знач.).2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.3. Приспособление във форма на дъга за придъ...
венчило - мн. венчила, ср.1. Само ед. Венчавка.2. Остар. Венец (във 2 знач.).
вепър - мн. вепри, (два) вепъра, м.Диал. Мъжка дива свиня, глиган.
веранда - мн. веранди, ж.Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.
вербален - вербална, вербално, мн. вербални.1. Словесен.2. Спец. В езикознанието — глаголен.• Вербална нота. Спец. Писмено обръщение на дипло...
вербена - (нлат. verbena)Бот. Тревисто растение с бели до пурпурни цветчета, използвано като билка; върбинка.
вербувам - вербуваш.Привличам за участие в дейност, организация.
вердикт - (нем. Verdikt, фр. verdict от лат. verdictum по vere 'правилно' + dictum 'решение')Юр. Съдебно решение; присъд...
верев - само ед.• На верев. Разг. Косо, по диагонал.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: