| Буква В |
|---|
| вишня - мн. вишни, ж.Вишна. |
| вия - виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво.1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.2. Суча, усуквам. Вия въже.3. Сбирам в ед... |
| вкаменелост - вкаменелостта, мн. вкаменелости.Обикн. мн. Запазени в някои скали останки от растения и животни, живели преди хиляди години. |
| вкаменя се - вкамениш се, мин. св. вкамених се, мин. прич. вкаменил се, св.— вж. вкаменявам се. |
| вкаменявам се - вкаменяваш се, несв. и вкаменя се.1. Ставам на камък; ставам твърд като камък.2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам с... |
| вкарам - вкараш, св.- вж. вкарвам. |
| вкарвам - вкарваш, несв. и вкарам, св.1. Какво/кого.Правя нещо да влезе вътре в друго; вмъквам, втиквам. Вкарах колата в гаража.2. Заставям ... |
| вкисвам - вкисваш, несв. и вкисна, св.Вкисвам се.- вкисвам се/вкисна се.1. Ставам кисел, развалям се. Супата се с вкиснала.2. Прен. Разг. Ра... |
| вкисна - вкиснеш, мин. св. вкиснах, мин. прич. вкиснал. св.— вж. вкисвам. |
| включа - включиш, мин. св. включих, мин. прич. включил, св.— вж. включвам. |
| включвам - включваш, несв. и включа, св.1. Прибавям, присъединявам към състава на нещо друго. А данъка включвате ли?2. Какво. Пускам да работ... |
| включително - нареч.Заедно със; като се смята и; в това число и. |
| вкова - вковеш, мин. св. вковах, мин. прич. вковал.- вж. вковавам. |
| вковавам - вковаваш, несв. и вкова, св.; какво.1. Вкарвам с чукане.2. Прен. Насочвам поглед, втренчвам се. |
| вкокаля се - вкокалиш се, мин. св. вкокалих се, мин. прич. вкокалил се, св.— вж. вкокалявам се. |
| вкокалявам се - вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св.Ставам твърд като кокал. |
| вкопавам се - вкопаваш, несв. и вкопая, св.; какво.Заравям единия край на нещо за устойчивост в земята. Вкопахме коловете.— вкопавам се/вкопая с... |
| вкопая - вкопаеш, вкопах, вкопал.- вж. вкопавам. |
| вкопча - вкопчиш, мин. св. вкопчих, мин. прич. вкопчил, св.— вж. вкопчвам. |
| вкопчвам - вкопчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво.Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той ... |
| вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
| вкоренявам - вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво.1. Правя да хване корен.2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах... |
| вкочаня - вкочаниш, мин. св. вкочаних, мин. прич. вкочанил, св.— вж. вкочанявам. |
| вкочанявам - вкочаняваш, несв. и вкочаня, св.; какво.Правя да стане твърд като кочан.— вкочанявам се/вкочаня се.Ставам твърд като кочан. Ръцете... |
| вкочанясам - вкочанясаш, св.— вж. вкочанясвам. |
| вкочанясвам - вкочанясваш, несв. и вкочанясам, св.; какво.Вкочанявам. |
| вкратце - нареч.Остар. Накратко. |
| вкупом - нареч.Всички на едно място; всички заедно. |
| вкус - вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.2. Само ед. Усещане ... |
| вкусвам - вкусваш, несв. и вкуся, св.1. Опитвам, пробвам вкуса на ядене, храна. Вкуси от яденето за сол!2. Ям, пия малко или за пръв път. Вк... |
| вкусен - вкусна, вкусно, мн. вкусни, прил.Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата?// нареч. вкусно. |
| вкуся - вкусиш, мин. св. вкусих, мин. прич. вкусил, св.— вж. вкусвам. |
| вкъщи - нареч.У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи. |
| влага - само ед.1. Вода или гъсти водни пари по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.2. Прен. Сълзи, пот. |
| влагалище - мн. влагалища, ср.Входната част от женските полови органи.// прил. влагалищен. |
| влагам - влагаш, несв. и вложа, св.1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия ... |
| влагомер - мн. влагомери, (два) влагомера, м.Уред за измерване влажността на въздуха. |
| владелец - мн. владелци, м.Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател. |
| владение - мн. владения, ср.1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са ча... |
| владетел - владетелят, владетеля, мн. владетели, м.Остар. Лице, което управлява, държи властта. |