| Буква В |
|---|
| военнопленник - мн. военнопленници, м.Военнослужещ, взет в плен.// прил. военнопленнически. |
| военнослужещ - военнослужещият, военнослужещия, мн. военнослужещи, м.Лице, което е военна служба. |
| вожд - вождът, вожда, мн. вождове, м.Предводител на племе, войска, чета и пр. |
| возило - мн. возила, ср.Превозно средство. |
| возя - возиш, возих, возил, несв.; какво/кого.Придвижвам с превозно средство. |
| воин - мн. воини, м.Войник, боец. Българските воини.// прил. воински, воинска, воинско, мн. воински. Воински дълг. |
| вой - воя, само ед., м.1. Провлачен, протяжен рев на някои животни (куче, вълк и др.). Кучешки вой.2. Подобен вик, издаван от човек, вят... |
| войвода - мн. войводи, м.1. Истор. Предводтел на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.2. Остар. Военачалник.3.Истор. През ... |
| войн - войнът, война, мн. войни.ВоинВоин. |
| война - мн. войни, ж.1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в самата държава. Втората световна война, граждан... |
| войник - мн. войници, м.1. Лице, което отбива военната си служба в казармата.2. Военнослужещ.// прил. войнишки. |
| войниклък - само ед.Разг. Военна служба на войник. |
| войнствен - войнствена, войнствено, мн. войнствени.1. Който има склонност към война, борба, бой. Войнствени племена.2. Който е проява на готов... |
| войска - мн. войски, ж.Въоръжените сили на една държава или част от тях.// прил. войскови. |
| вокал - вокали, (два) вокала, м.Спец. В езикознанието — гласен звук. |
| вокален - вокална, вокално, мн. вокални, прил. Спец.1. В музиката - който е предназначен за пеене. Вокална партия.2. В езикознанието - който... |
| вокализация - (фр. vocalisation по лат. vocalis 'гласен')1. Муз. Пеене без думи, с повтаряне на една сричка.2. Език. Преход на съгласн... |
| вокалност - (по лат. vocalis 'гласен')Език. Наличие на повече гласни в един език. |
| вокатив - (лат. vocativus)Език. Звателен падеж.// прил. вокативен. |
| вол - волът, вола, мн. волове, (два) вола, м.Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.// прил. волски. |
| волан - мн. волани, (два) волана, м.1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.2. Пришита на женска дреха набрана ... |
| воле - мн. волета, ср.Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.• От воле. Разг. Отведнъж, изведнъж,... |
| волев - волева, волево, мн. волеви, прил.1. Който се отнася до воля. Волево движение.2. Който е израз или проява на силна, твърда воля. Во... |
| волеви - волева, волево, мн. волеви, прил.Волев. |
| волеизявление - мн. волеизявления, ср.Изразяване на собствена воля, на желание. |
| волейбол - само ед.Състезателна игра с топка, която се прехвърля с ръце през мрежа на определена височина от единия към другия отбор и обратн... |
| волейболист - мн. волейболисти, м.Спортист по волейбол. |
| волейболистка - мн. волейболистки, ж.Спортистка по волейбол. |
| волен - волна, волно, мн. волни, прил.1. Свободен, безгрижен, независим. Волна птица.2. Доброволен. Волни пожертвования.// нареч. волно.//... |
| волнонаемен - волнонаемна, волнонаемно, мн. волнонаемни, прил.1. Който е нает на временна, непостоянна служба, работа.2. За цивилен, който работ... |
| воловар - воловарят, воловаря, мн. воловари, м.Човек, нает да пасе волове, крави.// същ. умал. воловарче. мн. воловарчета, ср.// прил. волов... |
| воловарник - мн. воловарници, (два) воловарника, м.Обор за волове. |
| волт - волтът, волта, мн. волтове, (два) волта, м.Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.// прил. волтов, волтова, ... |
| волтаж - само ед.Електрическото напрежение, измерено във волтове. Висок волтаж. |
| волтерианство - (от фр. собств). Voltaire)Мироглед, основан на философските възгледи на Волтер (1694-1778) - просветител и борец против монархията... |
| волтфас - (фр. volte-face от ит. volta faccia 'обръщам лице')Рязко обръщане кръгом и заставане с лице (към неприятел и др.). |
| волунтаризъм - само ед.1. Спец. Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата... |
| волута - и волюта (ит. valuta от лат. volutus)Арх. Спираловиден орнамент. |
| волфрам - само ед.Спец. Химически елемент — твърд, тежък и труднотопим метал със сребрист цвят, който се използва в електротехниката и елект... |
| воля - само ед.1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.2. Стремеж, ... |