| Буква В |
|---|
| вечен - вечна, вечно, мн. вечни. прил.1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен.2. Който не прекъсва; безсрочен.3. Който се ... |
| вечер - вечерта, мн. вечери, ж.1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта.2. Тържество, честване, което се провежда по това... |
| вечеринка - мн. вечеринки, ж.Остар. Вечерна танцова забава. |
| вечерник - мн. вечерници, (два) вечерника, м.Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
| вечерня - мн. вечерни, ж.Църковна служба, която се извършва привечер. |
| вечеря - мн. вечери, ж.1. Последното хранене - вечер преди нощта.2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.3. Прием по вече... |
| вечерям - вечеряш.Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. |
| вечност - вечността, само ед., ж.1. Качество на вечен.2. Прен. Отвъдният свят. |
| вещ - вещо, мн. вещи, прил.Опитен, изкусен, компетентен.• Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в ... |
| вещая - вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво.1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.2... |
| вещеви - вещева, вещево, мн. вещеви, прил.Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад. |
| вещер - мн. вещери, м.В българската митология — магьосник, зъл дух. |
| веществен - веществена, веществено, мн. веществени, прил.1. Материален. Веществено доказателство.2. Който се отнася до вещество. Веществени съ... |
| вещество - мн. вещества, ср.Това, от което се състоят предметите.• Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък. |
| вещина - само ед.Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си. |
| вещица - мн. вещици, ж.1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.2. Прен. Разг. Пренeбр. Грозна, зла жена. |
| вещоман - мн. вещомани, м.Лице, обхванато от вещомания. |
| вещомания - само ед.Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси. |
| вещоманка - мн. вещоманки, ж.Жена вещоман. |
| вея - вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв.1. За вятър — духам. Вятърът вее.2. Какво. Правя да се движи, да се развява... |
| веялка - мн. веялки, ж.Машина за отделяне на зърното от плявата. |
| веячка - мн. веячки, ж.Веялка. |
| вживея се - вживееш се, мин. св. вживях се, мин. прич. вживял се, св.— вж. вживявам се. |
| вживявам се - вживяваш се, несв. и вживея се, св.; в какво.Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми. |
| взаимен - взаимна, взаимно, мн. взаимни, прил.Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна.// с... |
| взаимодействам - взаимодействаш, несв.; с какво/с кого.Намирам се във взаимодействие. |
| взаимодействие - само ед.Взаимна връзка между предмети и явления, която регулира техните действия. |
| взаимодействувам - взаимодействуваш, несв.Взаимодействам. |
| взаимозаменяемост - взаимозаменяемостта, само ед., ж.Способност за взаимно заменяне. |
| взаимоучителен - взаимоучителна, взаимоучително, мн. взаимоучителни, прил.Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обуч... |
| взвод - взводът, взвода, мн. взводове, (два) взвода, м.Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота.// прил. взводен, взводна... |
| взема - вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св.— вж. вземам. |
| вземам - вземаш, несв. и взема, св.1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям,... |
| взимам - взимаш, несв.Вземам. |
| взирам се - взираш се, несв. и взра се, св.1. Гледам напрегнато, съсредоточено за да позная, различа, забележа. Той се взря в нея, като че ли ... |
| взискателен - взискателна, взискателно, мн. взискателни, прил.Който има високи изисквания; придирчив, строг.// същ. взискателност, взискателност... |
| взлом - взломът, взлома, само ед., м.Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом. |
| взор - взорът, взора, мн. взорове и взори.Поглед. Отправям взор. |
| взра се - взреш се, мин. св. взрях се, взрял се, св.— вж. взирам се. |
| взрив - взривът, взрива, мн. взривове, (два) взрива м.1. Избухване, експлозия.2. Избухливо вещество.3. Прен. С предлога от. Внезапна и шум... |