Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква В
вакханка - мн. вакханки.1. Истор. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.).2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии.
вакхически - (по собств. гр. Bakchos 'Бакхус')1. Свойствен на Бакхус.2. Прен. Разпуснат, невъздържан.
вакъл - вакла, вакло, мн. вакли.1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце.2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вак...
вакъф - мн. вакъфи, (два) вакъфа, м.Истор. В Османската империя - недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.
вал - валът, вала, мн. валове, (два) вала.Дълъг и висок земен насип.
валвация - (нем. Valvation по лат. valeo 'имам стойност')Фин. Определяне стойността на чужда монета спрямо националната парична еди...
валвула - (нлат. valvula)Анат. Клапа (на аорта и др.).// прил. валвуларен.
валдхорна - мн. валдхорни.Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.
вале - мн. валета.Карта за игра с фигура на момче на нея.
валеж - мн. валежи.Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се силни валежи.
валентен - валентна, валентно, мн. валентни, прил.Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент.// същ. валентност.
валенция - мн. валенции.Спец. В химията - числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от ...
валериан - само ед.Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение.// прил. валерианов.
валец - вж. валц.
валидация - (нлат. validatio но лат. validus 'здрав')Юр. Признаване нещо за законно.// прил. валиден.// гл. валидирам.
валиден - валидна, валидно, мн. валидни.Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички.// същ....
валидол - (рус. валидол от нлат. vale(men)tol(ium)) Фарм.1. Безцветна течност с парлив вкус и миризма на ментол и валериана, която се употре...
валирам - валираш, несв. и св.; какво.Обработвам с валяк пътна настилка.// същ. валиране, ср.
валировка - само ед.Валиране.// прил. валировъчен. Валировъчна машина.
валия - мн. валии.Истор. В Османската империя - управител на вилает.
валкирия - (нем. Walkiire от сканд.)1. В скандинавската митология - една от трите войнствени полубогини, които решавали изхода на битките и о...
валмо - мн. валма.Диал. Влакнеста топка; кълбо.
валог - мн. валози, (два) валога.Падина, котловина.
валоризация - (фр. valorisation)Икон. Фин. Повишаване стойността на стоките, курса на ценните книжа и под. чрез държавни мерки.// гл. валоризира...
Валпургиев - (по нем. собств. Wal-purgis)В съчет. валпургиева нощ:1. Нощта срещу 1 май (св. Валпургий), когато според немското поверие на плани...
валс - валсът, валса, мн. валсове, (два) валса.Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц.// прил. ва...
валута - мн. валути.1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна.2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.// прил. валутен...
Валхала - (нем. Walhalla от сканд.)Мит. Дворец на скандинавския бог Один, където обитават душите на падналите в бой воини.
валц - валцът, валца, мн. валцове, (два) валца.Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.// прил. валцов. Валцова маши...
валцовам - валцоваш.Валцувам.
валцувам - валцуваш.Спец. Обработвам метал с валцова машина, за да се получи нужната форма.// същ. валцуване.
валцьор - мн. валцьори, м.Работник на валцова машина
валчест - валчеста, валчесто, мн. валчести.Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.
вальор - само ед.Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка.
валя - валиш, валях, валил.1. Само в трето лице ед. и мн. За сняг, дъжд - пада, сипе се.2. Само в трето лице, мн. Трупат се, събират се, ...
валяк - мн. валяци, (два) валяка, м.1. Тежка самоходна машина за уплътняване на пръст и пътни настилки.2. Спец. Валц.
валям - валяш.1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки.2. Диал. Тепам. Отивам...
вам - лично мест.Остар. На вас.
вамп - неизм. Жена вамп.Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете.
вампир - мн. вампири.Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: