Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква В
въодушевен - въодушевена, въодушевено, мн. въодушевени, прил.Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодуш...
въодушевление - само ед.Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление.
въодушевя - въодушевиш, мин. св. въодушевих, мин. прич. въодушевил, св.— вж. въодушевявам.
въодушевявам - въодушевяваш, несв. и въодушевя, св.; кого.Предизвиквам въодушевление. Никой не може да го въодушеви.— въодушевявам се/въодушевя с...
въоръжа - въоръжиш, мин. св. въоръжих, мин. прич. въоръжил, св.— вж. въоръжавам.
въоръжавам - въоръжаваш, несв. и въоръжа, св.; кого/какво, с какво.1. Снабдявам с оръжие.2. Прен. Снабдявам със средства за дейност. Въоръжавам...
въоръжение - мн. въоръжения, ср.Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие.
въпиещ - въпиеща, въпиещо, мн. въпиещи, прил.Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост.
въплатя - въплътиш, мин. св. въплътих, мин. прич. въплътил, св.— вж. въплъщавам.
въплатявам - въплътяваш, несв.Въплъщавам.
въплащавам - въплъщавам, въплъщаваш, несв. и въплътя, св.; какво.Изразявам в конкретен, веществен образ; осъществявам. Въплъщавам мечтите си.— ...
въплащение - само ед.Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата.
въпреки - предлог.За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.• Въпреки че. Съюз. ...
въпрос - мн. въпроси, (два) въпроса, м.1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса?2. Предмет на разгово...
въпросителен - въпросителна, въпросително, въпросителни, прил.Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въ...
въпросник - мн. въпросници, (два) въпросника, м.1. Списък от въпроси за изпит.2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. П...
върба - мн. върби, ж.Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.// прил. върбов.
върбак - мн. върбаци, (два) върбака, м.Върбалак.
върбалак - мн. върбалаци, (два) върбалака, м.Място с нагъсто израсли върби.
вървеж - само ед.1. Остар. Движение, вървене.2. Разг. Начин на вървене, походка.
вървешката - нареч.Вървешком.
вървешком - нареч.При вървене, като върви.
върволица - мн. върволици, ж.Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора.
върволяк - мн. върволяци, (два) върволяка.Пренебр. Върволица.
вървя - вървиш, мин. св. вървях, мин. прич вървял, несв.1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.2. Движа се, придвижва...
въргалям - въргаляш, несв.; какво/кого.Разг. Търкалям, преобръщам.- въргалям се.Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. В...
върдалям - върдаляш, несв.Въргалям.
вържа - вържеш, мин. св. вързах, мин. прич.вързал, св.— вж. връзвам.
вързоп - вързопи, (два) вързопа, м.Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.// същ. умал. вързопче.
върл - върла, върло, мн. върли, прил.1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия.
върлина - върлини, ж.1. Дълъг окастрен прът.2. Спец. Гимнастически уред за катерене.
върлувам - върлуваш, несв.1. Безчинствам, грабя, вилнея. Тук върлуват разбойници.2. За болести — разпространявам се масово, поразявам.
върна - върнеш, мин. св. върнах, мин. прич.върнешсв.— вж. връщам.
въртеж - само ед.1. Кръгообразно движение, въртене.2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията.
въртел - въртели, м.Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек!
въртележка - мн. въртележки, ж.1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че върт...
въртелив - въртелива, въртеливо, мн. въртеливи,прил. - Въртеливо движение. Спец. Във физиката - движение в кръг.
въртоглав - въртоглава, въртоглаво, мн. въртоглави.Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество!
въртокъщник - мн. въртокъщници, м.Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си.
въртокъщница - мн. въртокъщници, ж.Разг. Жена въртокъщник.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: