Р---- - Намерени са 127 думи от търсенето |
ръгна - ръгнеш, мин. св. ръгнах, мин. прич. ръгнал, св. - вж. ръгвам. |
ремък - мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък ... |
ритъм - мн. ритми, (два) ритъма, м. 1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и сл... |
рохък - рохка, рохко, мн. рохки, прил. 1. Рохкав. 2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък. |
ръбат - ръбата, ръбато, мн. ръбати, прил. 1. Който е с (остри) ръбове. 2. Прен. С когото не можеш лесно да се разбереш; зъл, необщителен, ... |
ръгам - ръгаш, несв.; когокакво. Разг. 1. Натискам, мушкам с нещо остро (обикн. без да нарушавам целостта); ръчкам, бода. Ръгам го с лакът... |
ръгби - само ед. Вид колективна спортна игра, подобна на футбола, но с яйцевидна топка, която може да се хваща и с ръце. |
ръжда - само ед. 1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят. 2. Вид болест по листата на културните растения. |
ръжен - мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних. • Пека на ръжен. Измъчв... |
ръкав - мн. ръкави, (два) ръкава, м. 1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави. 2. Разклонение на река при устието. Ду... |
ръмжа - ръмжиш, мин. св. ръмжах, мин. прич. ръмжал, несв. Издавам сърдит нечленоразделен звук (обикн. за животно). Кучето ръмжи. |
ръфам - ръфаш, несв.; какво/кого. 1. Разг. Хапя и късам със зъби; разкъсвам, глождя. Кучето ръфа хляб. 2. Диал. Ухапвам, хапя. Кучето ме р... |
ръфна - ръфнеш, мин. св. ръфнах, мин. прич. ръфнал, св. — вж. ръфвам. |
ръчен - ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил. 1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник. 2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Р... |
ръчка - мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др.; дръжка, ръко... |
ръчна - ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам. |
рядък - рядка, рядко, мн. редки, прил. 1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка бр... |
рязък - рязка, рязко, мн. резки, прил. 1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен. 2. Който се появява... |
равин - мн. равини, м. Еврейски свещеник. |
радио - мн. радиа, ср. 1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на еле... |