мн. дистрибуции, ж. Спец. В езикознанието — съвкупност от
всички обкръжения, в които
може да се срещне дадена езикова
единица,
като се
противопоставя на случаите, в които употребата и е невъзможна. // прил. дистрибутивен, дистрибутивна, дистрибутивно, мн. дистрибутивни.