| ------------ - Намерени са 1233 думи от търсенето |
|---|
| разделителен - разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия. |
| раздразнение - мн. раздразнения, ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. Обхванат от раздразнение. |
| разжалвам се - разжалваш се, несв. и разжаля се, св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се. |
| разжарвам се - разжарваш се, несв. и разжаря се, св. 1. За огън — разгорява се и се получава жар. 2. Прен. Разг. Обхваща ме жар, силна страст. |
| раззеленя се - раззелениш се, мин. св. раззелених се, мин. прич. раззеленил се, св. Раззеленея се. |
| разкапвам се - разкапваш се, несв. и разкапя се, св. 1. Разлагам се вследствие на гниене; изгни-вам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките... |
| разкашлям се - разкашляш се, св. Започвам все по-силно да кашлям. |
| разкикотя се - разкикотиш се, мин. св. разкикотих се, мин. прич. разкикотил се, св. — вж. разкикотвам се. |
| разколебавам - разколебаваш, несв. и разколебая, св.; кого. Карам някого да загуби своята увереност, убеденост в правилността на мислите и постъп... |
| разлигавя се - разлигавиш се, мин. св. разлигавих се, мин. прич. разлигавил се, св. — вж. разлигавям се. |
| различителен - различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отли... |
| разложителен - разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение. |
| размечтая се - размечтаеш се, мин. св. размечтах се, мин. прич. размечтал се, св. — вж. размечтавам се. |
| разновидност - разновидността, мн. разновидности, ж. Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвил, модификация... |
| разнообразен - разнообразна, разнообразно, мн. разнообразни, прил. 1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разноо... |
| разностранен - разностранна, разностранно, мн. разностранни, прил. 1. Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник. 2. Пр... |
| разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се. |
| разобличавам - разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника... |
| разобличение - мн. разобличения, ср. Разобличаване. |
| разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава. |