| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| ралник - мн. ралници, (два) ралника, м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник. |
| ратник - мн. ратници, м. 1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост. 2. Остар. Воин, боец. |
| туника - мн. туники, ж. 1. Истор. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата. 2. Вид танцов костюм. 3. Дълга бл... |
| чайник - мн. чайници, (два) чайника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервир... |
| потник - мн. потници, (два) потника, м. 1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте. 2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване... |
| солник - мн. солници, (два) солника, м. Солница. |
| курник - мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника. |
| нужник - мн. нужници, (два) нужника, м. Разг. Клозет, тоалетна. |
| рудник - мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др.; мина. |
| супник - мн. супници, (два) супника, м. Голям съд, в който се поднася супа. |
| уникум - само ед. 1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си. 2. Прен. Разг. Своеобразен човек. |
| ученик - мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в ... |
| делник - мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник.... |
| зелник - мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. |
| ледник - мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области. // прил. ледников, ледник... |
| лешник - мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е ле... |
| медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър). |
| мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |
| редник - мн. редници, м. 1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи. 2. Разг. Човек, който не заема ръководно м... |
| речник - мн. речници, (два) речника, м. 1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един ... |